 |
| Томаш Бохенек, вицепрезидент на групата за продажби, маркетинг и услуги (SMSG) в Microsoft – Централна и Източна Европа |
Г-н Бохенек, 22 март бе избрана за дата на откриване на Центъра на Microsoft за облачни изчисления и оперативна съвместимост в Брюксел. Какво наложи създаването на този център?
Това е нашият отговор на повишеното пазарно търсене, защото виждаме огромен интерес към „облака“. Той идва от всички сфери и области, от няколко месеца насам, от всички части на Европа. Има много организации, които посещават нашия експертен център в Брюксел, и се интересуват.
Брюксел е специално място, когато става дума за ЕС, и ние искаме да сме сигурни, че можем да предложим върхова компетенция в тази област именно на това място, където хората да могат да видят какво е облакът и да дискутират различни стратегии в тази сфера.
Това е един от първите центрове за облачни технологии и оперативна съвместимост, които отваряме, но ние отдавна имаме експертен център в Брюксел и в този смисъл събитието от тази седмица е логично продължение, еволюция на центъра, който вече имаме. Хората са свикнали да идват там и да задават своите въпроси, те питат все повече и повече за „облака“ и ние закономерно реагираме на това търсене и интереса, който виждаме.
Големият интерес е показателен за навлизанато на „облака“ в бизнеса, но в Централна и Източна Европа има нещо, което възпира повечето компании да инвестират в подобни инициативи – високият процент на софтуерното пиратство. Може ли обаче именно „облакът“ да промени това?
При облачния компютинг привлекателността идва от икономиите. Просто е по-евтино, а в някои области даже най-евтино, да се прилага подобен модел. Ето един пример, електронната поща: ако ви трябват 10 пощенски кутии, това е скъпо, но ако поддържате милиони кутии, цената на една пощенска кутия е много ниска. Това значи, че при облачния модел е налице много по-добра цена за онзи, който иска да има само 10 кутии. Той няма нужда от голяма инфраструктура, за да има тези 10 кутии – и тук става дума не само за софтуера, но и за хардуера, и за поддръжката, и за хората – за всички разходи, свързани с наличието на тези пощенски кутии.
Накратко, най-голямата причина фирмите да се интересуват от „облака“ и да искат да мигрират към „облака“ е именно цената. По-евтино е, когато има много потребители, да се предлага „софтуер като услуга“, отколкото всеки да си гради сам собствена инфраструктура.
По отношение на интелектуалните права и пиратството ние вярваме, че като цяло това явление е лошо най-вече за местната икономика – трудно е за местните компании да влязат в софтуерния бизнес, защото на пазара няма търсене или има само ограничено търсене, а това спира развитието на иновациите. Софтуерът играе много важна роля в икономиката и пиратството ограничава способността на една страна да може да разработва силен софтуер и да има своите силни компании локално.
Конкретно при Microsoft това означава, че се ограничава местната партньорска екосистема. Вие знаете, че на всеки долар, който постъпва в Microsoft, се падат 13 лева, които остават в местната икономика – у българските ни партньори. Това са данни от наше проучване с IDC.
Обратно на въпроса – аз мисля, че „страничният ефект“ на облачния компютинг е, че в страни, където пиратството е много високо, хората ще започнат да мислят по-различно за софтуера. Ако купувате „софтуер в облака“, софтуер като услуга, то вие плащате не само за софтуер, но и за хардуера, който е нужен за поддържането на този софтуер, плащате за поддръжката им, за управлението, за хората и т.н. Мисля, че това ще промени мисленето на хората за софтуера, защото сравнявайки цената на притежанието на софтуера локално, заедно с наличната инфраструктура и поддръжка, спрямо цената „в облака, те ще видят ползата.
Но кога очаквате да се случи подобна мащабна промяна?
Обикновено когато става дума за интелектуални права и пиратство, първо си представяме операционни системи. Различно е за всяка страна, но има и нещо общо за всички и това е показателят „БВП на глава от населението“. Налице е пряка връзка между „БВП на глава от населението“ и нивото на пиратството. Когато човек трябва редовно да дава по 50 лева за поддръжка на компютър с нелегален софтуер, един ден разбира, че му е по-евтино да си купи легалното копие – но ако поддръжката му излиза много евтина, а покупната цена за софтуера е висока, закономерно това спира хората.
Очаквам, че в този процес ще има ускоряване, най-често това се случва когато средната заплата в страната стане близка до средната цена на компютъра. Иначе казано, когато за една месечна заплата човек може да си купи компютър. Факт е, че с изключение на 2009 г., когато кризата удари всички ни, пиратството постепенно спада в Централна и Източна Европа. Най-големият прогрес е налице в Русия и бившите съветски републики. Конкретно в България пък има високо ниво на пиратство, едно от най-високите в ЕС. Но ние виждаме, че българското правителство полага големи усилия в тази посока и дълбоко ценим всички мерки, които те предприемат, за справянето с този проблем.
Говорейки за средната цена на компютъра, не можем да не отчетем факта, че устройствата на пазара стават все по-разнообразни – като цени, форм-фактори, функционалности, мобилност. Как Microsoft вижда бъдещето на софтуера именно в този свят, където границата между различните устройства се размива, и каква ще е ролята на облачния компютинг?
Нашата стратегия е проста. Ние вярваме в „трите екрана“. Това са мобилният телефон, компютърът и телевизорът. Хората ще използват тези три типа устройства и затова тези три устройства трябва да са свързани. Хората искат това, което е налице на мобилния им телефон, да е достъпно и на компютъра, и на телевизора – браузери и сърфиране в интернет, медиа и забавления, играене на игри – хората ги искат и на трите места, и на телефона, и на РС-то, и на големия екран.
Разбира се, тези три устройства са условни, това са по-скоро групи. „Мобилният телефон“ може да е телефон, смартфон, джобен компютър, таблет, компютърът може да е настолен или пък лаптоп, нетбук. Но така или иначе ние вярваме, че трите екрана са много свързани помежду си – те са интерфейси за достъп до софтуера. И именно тук идва ролята на облака. Говорим все повече за софтуер като услуга, за виртуализация, частни облаци, смесени решения; все повече бизнеси купуват устройства, които не са типични средства за правене на бизнес – смартфони, таблети и др. Ето, че всички в индустрията са съгласни, че двете водещи тенденции, които ще продължат да определят развитието на технологиите, това са именно „облакът“ и т. нар. "консумеризация" на ИТ – превръщането на технологиите във все по-“потребителски“ устройства.