България се присъединява към механизъм, който ще намали значително разходите на бизнеса за получаване на европейски патент, стана ясно от заседанието на Министерски съвет вчера. Правителството одобри присъединяване на страната ни към засиленото сътрудничество в областта на единната патентна закрила в Европейския съюз.
През август 2000 г. ЕК прие предложение за регламент на Съвета относно патент на Общността, като последваха опити да се създаде патент на ЕС и да се постигне единомислие по въпроса за реда и условията за превод на патента на ЕС. По време на обсъжданията в работната група към Съвета, значително мнозинство от делегациите, включително и България, подкрепиха предложението на ЕК за триезичен режим на превод – на английски, френски и немски език.
В последвалите дебати в Съвета, въпреки усилията на белгийското председателство и направените отстъпки от редица делегации, някои държави-членки (Испания, Италия) не приеха предложението за окончателен компромисен текст и не бе постигнато единомислие. Белгийското председателство направи заключението, че не е възможно да се постигне компромис в разумни срокове.
В тази ситуация, няколко държави-членки заявиха намерение да отправят искане до ЕК да предложи засилено сътрудничество в тази област. След направеното тълкувание на правната служба на Съвета, че засиленото сътрудничество е осъществимо и съвместимо с Договорите, и отправеното официално искане на 12 държави-членки, ЕК представи предложение за решение на Съвета за създаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
Присъединяването на България към засиленото сътрудничество в областта на единната патентна закрила в ЕС ще бъде от огромно значение за българския бизнес, чийто разходи за създаване и използване на иновативни продукти ще бъдат намалени значително и ще се създадат условия за патентоване и внедряване на продуктите на ниво ЕС.
Освен това, с предлаганите от ЕК мерки ще се намалят неколкократно разходите за получаване на патент, валиден на територията на договарящите се страни. Чрез въвеждане на предлаганите мерки ще се редуцират не само разходите за превод, но и административните тежести, които се налагат поради нуждата от валидиране на европейски патент.
Намаляването на разходите за получаване на закрила в рамките на засилено сътрудничество ще направи патента разходоефективен и опростен, което ще повиши неговата конкурентност спрямо патентните системи на световни икономики като САЩ и Япония.