Китай определи задължителни норми за използване на възобновяема енергия в стоманодобивната, циментовата и полисилициевата промишленост, както и за някои центрове за данни, според известие на Националната комисия за развитие и реформи.
Стандартите за възобновяеми източници на Пекин определят цели за дела на потребление на възобновяемата енергия, което различните индустрии трябва да постигнат – по региони.
До този момент Китай имаше подобни норми, но само за компании, занимаващи се с търговия с електроенергия и алуминиевата промишленост, каза Дейвид Фишман, директор на Lantau Group – консултантска компания, фокусирана върху енергетиката.
„Просто казано: тежката промишленост трябва да купува зелена енергия“, обясни Фишман относно новите китайски разпоредби.
Новопостроените центрове за данни в така наречените национални концентраторни възли трябва да използват поне 80% зелена електроенергия. За останалите индустрии заложените цели варират в зависимост от провинцията.
Целите на новите регулации се следят отблизо от участниците на пазара, каза Ян Цин, главен анализатор в ClearBlue Markets, в онлайн публикация. Те се използват за изчисляване на количеството произведена електроенергия от възобновяеми източници, което ще бъде включено в новия механизъм на Китай за „договори за разлика“, който представлява стъпка към пазарно ценообразуване за възобновяеми енергийни източници. Съгласно този механизъм, правителството плаща на производителите, ако пазарните цени паднат под определено ниво.
Като се изключат центровете за данни, останалите индустрии имат не само норми за дела на ВЕИ, но и конкретно за видовете възобновяеми енергии. Те са групирани на две – възобновяеми водноелектрически източници и възобновяеми енергийни източници, които не са водноелектрически.
За 2025 г. общата цел за възобновяеми енергийни източници достига до 70% за провинция Юнан, например, която е богата на водноелектрически централи, но едва 24,2% за други региони, които са бедни на ВЕЦ.
Целите, които не са за водноелектрически източници, достигат 30% в провинции с висок капацитет за добив на вятърна и слънчева енергия като Вътрешна Монголия, Гансу и Цинхай, докато региони като планинския Чунцин имат цел от само 10,8%.
