Шестте най-големи производителя на поликристален силиций в Китай планират да наберат около 50 милиарда юана (около 7 млрд. долара), за да купят и поставят в престой приблизително една трета от капацитета на страната за производство на полисилиций. Ако бъде осъществен, този ход ще блокира около 1 милион тона капацитет за производство на полисилиций с по-ниско качество. Анализатори казват, че това би било достатъчно, за да се възстанови устойчивата ценова среда в цялата верига за доставки на фотоволтаични системи.
„Тази инициатива в момента се откроява като най-забележителното правителствено регулиране и намеса на пазара на полисилиций в Китай“, коментира Джун Уон Лий, соларен анализатор в OPIS, един от пазарните наблюдатели в сектора. „Докато нашите източници следят отблизо напредъка [на плана], мненията относно неговата осъществимост и цялостна ефективност остават разнородни“.
Позовавайки се на неназовани източници от бранша, Лий заяви, че поне 30% от предложеното финансиране в размер на 50 милиарда китайски юана трябва да дойде от водещите производители на полисилиций в Китай, които са изправени пред загуби повече от 18 месеца. Източникът на останалите 70% обаче остава неясен.
„Покупната цена на килограм трябва да балансира интересите както на купувачите, така и на продавачите“, продължи той. „Източници от индустрията отбелязват, че повечето проекти за полисилиций са декларирани с капиталови разходи от 70 до 80 юана/кг, въпреки че действителните средни капиталови разходи, направени по време на строителството и експлоатацията, вероятно са под 60 юана/кг“.
Предполагаемата цена на придобиване би била около 50 юана/кг, смята анализаторът. Дали продавачите биха приели това ниво, остава несигурно, казва Лий.
Третирането на придобитите съоръжения е друг нерешен въпрос. „Участниците в индустрията се питат дали тези активи ще бъдат окончателно затворени или ще бъдат преназначени“, каза специалистът.
Скетичен към плана остава Йоханес Бернройтер, ръководител на немската Bernreuter Research. „Не мога да си представя, че всичко това ще бъде изцяло финансирано с дълг и подозирам, че част от капитала ще дойде от държавни организации“, каза той
„По-големият проблем, според мен, е огромният съществуващ обем на запасите. Повечето от въпросните капацитети за спиране в момента така или иначе не произвеждат. Следователно непосредственото въздействие вероятно ще бъде ограничено“, допълни той.
Бернройтер казва, че шестте производителя, участващи в китайския план – Tongwei, GCL, Daqo, Xinte, East Hope и Asia Silicon – имат общ капацитет от близо 2,5 милиона тона. Останалите производители представляват само 700 000 тона.
„В допълнение към тези 700 000 тона, допълнителни мощности за придобиване могат да дойдат от проекти, които в момента са в процес на изграждане“, заяви експертът. „Все още се съмнявам, че индустриални гиганти като Hoshine, Qiya, Baofeng или Hongshi доброволно ще продадат своите полисилициеви активи“.
„Планът не е толкова сложен, колкото може да изглежда, особено в силно консолидирана производствена среда като фотоволтаичния сектор на Китай“, казва Яна Гришко, управляващ консултант за Азиатско-тихоокеанския регион и ръководител по глобалните изследвания на веригата за доставки на слънчева енергия в Wood Mackenzie. Тя е по-оптимистично настроена относно плана.
„Тясното сътрудничество между производствената индустрия и правителството в Китай прави координацията на подобни мащабни действия много по-осъществима. Техническите възможности са налице, а политическите и индустриалните ще изглеждат съгласувани“, смята Гришко.
По нейните думи, набирането на средства не е истинският проблем. „След като решението за изпълнение на плана бъде взето на най-високо ниво, финансиране ще се намери“, каза тя.
„В китайски контекст, когато се определи стратегически приоритет, особено с нивото на интеграция между правителството и индустрията, което виждаме в областта на фотоволтаичните технологии, те намират начин да го осъществят. Чуваме, че парите няма да бъдат набрани директно от доставчиците, а от правителството“, коментира тя.
Гришко отбеляза, че съпротивата от страна на малките производители на полисилиций може да не се материализира. „Risen, например, се отказа изцяло от бизнеса си с полисилиций“, добави тя. „И този подход не се ограничава само до полисилиция. Наблюдаваме подобни тенденции при пластините, клетките и модулите”.
„Според нашите данни, производителите вече са започнали да съкращават производството, а нивата на запасите в Китай са спаднали значително. Нараства консенсусът в индустрията, че е икономически по-рационално да се затвори излишният капацитет, отколкото да се продължи производството на загуба“, допълни тя.
Ефектите от тези първи маневри вече са видими. „Цените на всички компоненти за фотоволтаични модули започнаха да се покачват. Очаква се тази тенденция да продължи в близко бъдеще. Продължаваме да се придържаме към по-ранната си прогноза: цените на модулите вероятно ще се стабилизират около $0,12/W до $0,14/W“, заяви Гришко.
В много отношения това е неформалният „спасителен план“ на PV индустрията: временно ограничаване на производството, управление на свръхпредлагането и преразпределяне на капацитета само когато търсенето се възстанови.
„За съоръженията за слънчеви клетки и модули този подход е относително гъвкав, тъй като тези линии могат да бъдат пренасочени. Полисилицият обаче е по-сложен поради капиталоемкостта и твърдостта на инфраструктурата. Очаква се производството да бъде контролирано от най-големите играчи“, заключи Гришко.
Анализаторът на OPIS Лий остава предпазлив относно потенциалния успех на плана. „Малко вероятно е той да обърне настоящия спад сам по себе си“, каза той, отбелязвайки, че макар цените на китайския полисилиций да са се възстановили от началото на юли, те са останали стабилни през последните две седмици.
Все още високите нива на запасите, възстановяването на месечното производство през последните два месеца и слабото търсене от крайните потребители продължават да оказват натиск върху пазара.
