Драги: „ЕС изостава в AI, разликата с останалите е видна“

Европейският съюз е лидер в суперкомпютрите, като вторият най-мощен в света е италиански. Този рекорд бе припомнен преди няколко дни от председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен по време на конференцията „Една година след доклада Драги“. Но самият Марио Драги напомни, че ЕС изостава в AI и това е все по-очевидно.

„Днес имаме четири суперкомпютъра в десетката на най-мощните в света“, похвали се президентът на ЕК, „благодарение на изстрелването на Jupiter в Германия и HPC6 в Италия“. Това е гордо изявление на фон дер Лайен в сектора на високите технологии, където обаче Европейският съюз изостава.

Италианският суперкомпютър е флагманът на европейското производство. Той се намира в центъра за данни във Ферера Ербоньоне, в провинция Павия. Компютърът, разработен от Eni, има изчислителен капацитет от 606 милиона милиарда операции в секунда. За да илюстрираме неговата мощ: той е способен да реши за няколко секунди изчисление, което би отнело сто години на традиционен компютър.

Eni го е разработила за промишлени цели и машината се използва за оптимизиране на работата на инсталациите, подобряване на точността на предварителните проучвания за съхранение на CO₂ и насърчаване на разработването на високопроизводителни батерии.

В Европа другите компютърни „гении“ са германският Jupiter, финландският Lumi и Leonardo, който също е италиански и е наполовина финансиран от Европейската комисия.

Добрите новини обаче свършват дотук. Въпреки невероятната производителност на европейските суперкомпютри, Съюзът все още изостава значително в развитието на изкуствения интелект.

Марио Драги, говорейки веднага след фон дер Лайен на конференцията, каза: „Разликата е ясна на фронта на изкуствения интелект. Миналата година САЩ произведоха 40 страхотни базови модела, Китай – 15, а ЕС – само три. В най-стратегическата област, тази на изкуствения интелект, базиран на европейска интелектуална собственост, за консолидиране на нашите основни индустрии, напредъкът е минимален“.

Негодуванието на Драги е в разрез с гръмките твърдения на председателя Урсула фон дер Лайен. Най-важното от тях бе през февруари, когато дер Лайен представи на срещата на върха за действие в областта на изкуствения интелект в Париж план за 200 милиарда евро. Началната цел е изграждането на четири „гигафабрики“ за развитие на изкуствения интелект с предварително финансиране от 20 милиарда.

От частния сектор интересът е много по-висок, казва сега фон дер Лайен. „Първоначалната ни цел беше да мобилизираме 20 милиарда евро инвестиции за развитието на нашите гигафабрики. Получихме предложения на обща стойност 230 милиарда евро“, каза тя.

Възраженията на Драги обаче остават. „Фискалното пространство е ограничено. През следващото десетилетие публичният дълг ще достигне 93% от БВП“.