Добрите новини в България за 2025 година са, че има открити 47 000 нови работни места. Водещите индустрии, които създават нови работни места, са търговията, строителството и туризма. Секторите на ИКТ индустрията се развиват с различно темпо. Тази година ИКТ за първи път остава извън първите пет индустрии по размер на заплатите. За съжаление, по показателите работа на служителите с интернет, ползване на електронна търговия и поддържане на добро ниво на киберсигурност сме на последните места в ЕС. А след влизането ни в еврозоната се очакват по-високи цени на ИТ продукти и услуги.
Това са само част от коментарите и анализа на състоянието ИКТ сектора у нас “в последните метри преди влизането ни в Еврозоната”, образно и детайлно представени от Людмил Стойчев от агенция CBN Стойчев & Панов по време на тридневното събитие ASBIS Academy 2025, което се проведе миналия уикенд в курорта Свети Влас.
Традиционният за събитието анализ бе очакван от аудиторията от вендори на ИТ продукти и решения, представители на компании-производители, партньори и медии, тъй като показва детайлна “моментна снимка” на състоянието на ИКТ сектора у нас.
Подобни анализи са особено полезни, защото могат да послужат на бизнеса като ориентир за бъдещи действия и планове, особено днес, в перспективата на очертаващите се предизвикателства, свързани с влизането ни в Еврозоната.
Макроикономически анализ
За първото полугодие (Н1) на 2025 г. макроикономическата картина за България се определя от три основни индикатора:
- БВП – 5,2% ръст за първо тримесечие (Q1), 8,8% ръст за второто (Q2);
- Заплати – 11,1% ръст за първото тримесечие, 12,0% ръст за второто;
- Инфлация – 3,9% за първото тримесечие, 3,9% за второто.
За сравнение, за същия период усреднените показатели за 27-те страни от ЕС са съответно:
- БВП – ръст 4,2%;
- Заплати – ръст 4,0%;
- Инфлация – ръст 2,6%.
Данните показват, че повишаването на заплатите у нас е два пъти по-високо от същия показател за ЕС. Частният сектор не увеличи заплатите през Q2, подчерта Стойчев, а ръстът в заплащането се дължи на увеличените заплати на администрацията.
Инфлацията се запазва доста висока, в сравнение с тази в ЕС, която остава значително по-ниска. Това е голям недостатък от гледна точка на предстоящото ни присъединяване към еврозоната, посочи Стойчев.
За първи път ИКТ секторът остава извън водещите пет индустрии по по ръст на заплатите. Водеща индустрия по заплати в страната е строителството.
За Q1 и Q2 показателите по сектори на икономиката сочат потъване на промишлеността. Те показват 5,7% спад за първите три месеца и 8,0% спад за второто тримесечие.
Сектор търговия запазва положителни показатели и остава с малко над инфлацията – съответно с ръст 4,9% за Q1 и 3,8% за Q2.
На сферата на услугите, която е третият водещ сектор у нас, реално се дължи увеличението на БВП, благодарение на 162 хиляди компании от тази сфера. Съответно данните за Q1 и Q2 са ръстове съответно 11,2% и 6,6%.
Темата за данъците винаги е актуална и затова на нея беше отделено специално внимание в презентацията на Стойчев. Анкета сред представители на различни индустрии у нас, направена от CBN, показва, че преобладаващата част от тях очаква увеличение на данъците през следваща година.
Друг особено важен аспект от анализа на цялостната икономическа ситуация се определя от бюджета на България (държавен и консолидиран). И тук картината не е особено позитивна, коментира Стойчев, защото данните показват, че до месец август 2025 г. страната ни е с минус 5,2 млрд. лв. дефицит и 16,3 млрд. лв. нови заеми, които към днешна дата вече са 17,1 милиарда.
Рентабилността спада, бизнесът спира да дава дивиденти. Митата растат, защото се вкарват стоки с дълготрайна употреба. Има 24% ръст на разходите, а парите по ПВУ все още се чакат.
“За съжаление анализът на нашите бази данни показва, че за всеки от месеците до август т.г. бюджетът е на минус, а годината още не е приключила. От май до август всеки месец сме на минус със 700 до 900 милиона лева”, коментира Стойчев.
Пазарът на хардуер и компоненти
Ако през първото полугодие на 2020 г. на сегмента Смартфони и мобилни компютри се падат 58,5% от целия пазар, то за същия период на на 2025 г. на този тип продукти се падат 61,6%.
Пазарът на преносими компютри е с около 5% дял; сегментът Сървъри и настолни асемблирани системи все още имат ръст за първото полугодие, но е много малък, в диапазона 0-5% и като цяло бележи спад.
Мониторите са с висок ръст през първата половина на 2025-та, “пазарът буквално избухна и е на стойност малко над 18 млн. евро в абсолютна стойност, и то при положение, че цената на тези продукти продължава да расте”, обясни Стойчев.
В сегмента на твърдите дискове и сторидж системите се отчита силен спад, от почти 40%, което се дължи на недостиг на компоненти и затруднения в доставките.
Частите и аксесоарите се очертават като доста голям пазар у нас и там ръстът е стабилен и висок.
По отношение на търговете 2024 г. отбелязва висок ръст на средствата за ИКТ, като на хардуера се падат едва 30% , а на софтуера – около 60%. От 17 хиляди компании в търговете участват 315, т.е. остава силна концентрацията.
През 2025 г., за съжаление, не се очертава подобен ръст на разходите за хардуер, тъй като вероятно през предходната година големите компании – системни интегратори са изпълнили плановете си за нови решения, коментира Стойчев. Тази година едва ли можем да очакваме по-добри резултати. Остава висок рискът от забавяне на договорени плащания за 2025-та, особено за малките компании, които нямат застраховки на плащанията си, предупреди Стойчев.
ИКТ индустрията и услугите в България спрямо страните от ЕС
- ИКТ и услуги (в които влизат и компютърното програмиране) – 31,1% ръст за второто тримесечие на 2025 г.;
- Телеком услуги: – 1,1% спад;
- ИТ ритейл: 6,7% ръст;
- Електронната търговия – ръст от 5,9%.
За сравнение, данните за ЕС показват:
- ИКТ услуги: – 2,3% спад;
- Телеком услуги: – 0,2% спад;
- Електронна търговия: 9,3% ръст.
Изкуствен интелект и дигитализация
Анкета на CBN по темата за изкуствения интелект показва, че Chat GPT се използва от 78% от потребителите; Gemini – 12%, Perplexity – 6% и Grok – 4%. Общият пазар се оценява на 15-20 милиарда евро (прогнозни стойности).
У нас през 2024 г. едва 7% от хората ползват ИИ , докато за държавите в ЕС този показател е 14 на сто, като по използване на услуги с изкуствен интелект сме на 25-то място от 27 държави.
ИИ в България се използва основно в сферата на информационните технологии (34%), което ни поставя на 22-ро място в Европа, където този показател е почти 50 на сто (49%); в професионалните услуги е 14%, в ЕС – 31 на сто; в сектор енергетика също е 14%, докато за ЕС е 26 на сто.
Киберсигурност
В сферата на киберсигурността картината у нас също не е оптимистична и показва, че имаме огромни проблеми, коментира Стойчев. Тук е важно да се отбележи необходимостта от синхронизиране на българското с европейското законодателство, и по-специално гласуването на директивата NIS2, която засяга 5 400 компании, основно средни и големи.
Друг важен аспект от сигурността е архивирането на данни, анализът на който ни поставя на 25-то място в ЕС, тъй като 73% от компаниите прилагат някаква форма на бекъп, докато останалите 27 на сто не го правят. За сравнение – почти 90% от страните в ЕС архивират данните си.
