Служителите по света възприемат изкуствения интелект като инструмент, който повишава продуктивността им. В същото време повечето не му се доверяват напълно и се опасяват от сериозни рискове – от киберзаплахи до загуба на работни места.
Около 71% от работещите хора оценяват работата на AI като „много добра“ или „изключително добра“. Основните аргументи са добре познати: автоматизацията спестява време, подобрява точността и оптимизира работните процеси. Това прави технологията ценен инструмент за повишаване на ефективността.
Същевременно 84% от работещите смятат, че AI носи и значителни рискове. Най-често тревогите са свързани с киберзаплахи, потенциална военна употреба, загуба на работни места и проблеми с личната неприкосновеност.
Това показва изследване, цитирано в новата книга „Entanglement“ на технологичния анализатор д-р Мариго Рафтопулос. Проучването е пилотно и обхваща 614 специалисти, работещи с технологии, базирани на изкуствен интелект – 305 в Европа и 309 в Съединените щати.
Изследването поставя и друг важен въпрос – как използването на AI влияе върху усещането на хората за контрол и автономия в работата. Въпреки положителната оценка за технологичната ефективност, значителна част от служителите се чувстват по-малко овластени.
Близо две трети от анкетираните – около 63% – заявяват, че се усещат само умерено или дори слабо уверени в собствената си роля на работното място.
Според д-р Рафтопулос, картината е многопластова. Само 4% от участниците имат изцяло негативно отношение към ролята на AI в работата. Мнозинството проявява добронамерено отношение към технологията, но същевременно посочва проблеми, свързани с внедряването, надеждността и доверието.
Когато описват влиянието на AI върху продуктивността, сътрудничеството и иновациите, половината от участниците дават категорично положителни оценки. Сред най-честите коментари са, че автоматизацията освобождава време и ресурси и че AI постепенно ще се превърне в стандартен инструмент на работното място.
Други 40% формулират по-условна позиция. Те признават потенциала на технологията, но подчертават, че тя трябва да бъде използвана внимателно и под човешки контрол. Скептиците остават малцинство.
Когато обаче AI бъде разглеждан като „колега“ или член на екипа, нагласите се променят рязко. Едва 12% от участниците приемат подобна идея без резерви. Значително по-голям дял – 44% – категорично отхвърля възможността изкуственият интелект да бъде възприеман като равностоен партньор в екипа. За тях той остава инструмент, а не заместител на човека.
Изследването очертава и основните обществени страхове, свързани с развитието на AI. Най-често се споменават киберзаплахите – около 40% от респондентите посочват рискове като автоматизирани измами или дори тероризъм, подпомаган с AI средства. Загубата на работни места е вторият по значимост фактор и тревожи близо една четвърт от участниците.
Други опасения са свързани с етичните измерения на технологията. Сред тях са нарушаването на личната неприкосновеност, използването на „изкривени“ набори от данни и концентрацията на технологична власт в малък брой корпорации.
Част от анкетираните изразяват и по-абстрактни страхове – например, че прекомерната зависимост от AI може да доведе до загуба на човешки качества като емпатия и здрав разум.
Любопитно е, че нежеланието за приемане на AI не се обяснява с традиционни демографски фактори. Според анализа колебанието се среща във всички възрастови и социални групи, независимо от образование, пол или местоживеене.
Нагласите към AI се разполагат по широк спектър. В единия край са хората, които виждат в технологията нови възможности за развитие. В другия – онези, които я възприемат като заплаха за професионалната сигурност и социалния договор между работодатели и служители.
Рафтопулос подчертава, че ключова роля за преодоляване на тези страхове играят образованието и обучението. Повишаването на т.нар. AI грамотност може да помогне на служителите да разберат реалните възможности и ограничения на технологията и да работят по-уверено с нея.
Според авторката, организациите трябва да разглеждат внедряването на AI като дългосрочна трансформация. Успехът на подобни системи зависи не само от техническите им характеристики, но и от това доколко се интегрират в съществуващите структури, без да подкопават благополучието и мотивацията на хората.
