Правителствата по света и най-вече в Европа започнаха да разработват национални критерии за агроволтаика на фона на нарастващото внедряване на подобни съоръжения и нуждата от по-строг регулаторен контрол. Наскоро и Япония предприе мерки в тази посока.
Съгласно новите разпоредби, разработчиците трябва да представят планове за отглеждане на насажденията, финансови прогнози, проекти на оборудване и доказателства, че културите могат да растат под панелите. Вече се изискват и годишни отчети за производството и финансовите отчети.
Властите ще могат да откажат одобрение, ако добивите от растителността под фотоволтаиците спаднат с 20% или повече, ако селскостопанската дейност е пренебрегната или ако височината и отстоянията между панелите и носещите греди пречат на използването на земеделски машини.
Нарушенията могат да бъдат публично оповестени. Ще бъдат извършвани инспекции по обектите.
Въвеждат се също технически критерии за оценка на проектите, които включват коефициенти на засенчване под 30%, височина на панелите от приблизително 3 метра и разстояние между опорните стълбове от 4 до 5 метра за настаняване на селскостопанска техника.
Регулациите настъпват
Това, което се случва в момента в Япония, е показателно за глобалната тенденция. Макар че слънцето грее еднакво, начинът, по който различните държави решават да регламентират изграждането на соларни централи върху обработваема земя, се различава чувствително.
Няколко други държави вече имат установени национални стандарти или разпоредби за агроволтаика, която интегрира слънчевата фотоволтаика със селското стопанство, като същевременно поддържа производителността на културите/животновъдството.
Европа е водеща с с въвеждането на „зрели“ рамки, докато други региони са в процес на развитие или са фрагментирани.
В Германия има дългогодишни стандарти, изискващи поддържане на поне 66% селскостопански добив. Още през 2021 г. там беше публикуван първият стандарт DIN SPEC 91434 . Той категоризира системите според това дали панелите са разположени между културите (например във вертикални двулицеви конструкции) или над тях.
Германският стандарт също така поставя изисквания за запазване на площта за земеделска обработка и определя минимални отстояния.
Франция също отдавна настоява, че при агроволтаичните проекти приоритет е селскостопанското производство. Париж въведе изисквания, според които соларните инсталации трябва да носят реална полза за културите – например защита от слана, градушка или прекомерна слънчева радиация, а не просто да съществуват паралелно с тях.
Затова са налице строги регулации, налагащи 90% запазване на добива, списъци с доказани технологии и мониторинг. Забранени са конвенционалните фотоволтаични системи върху земеделските земи, освен ако не са съвместими с агро-фотоволтаичните.
В Италия има стимули за устойчиви проекти, включително агроволтаични. Забранено е да се слагат фотоволтаици върху земеделска земя, освен ако не са специално предвидени за агроволтаика.
В Австрия соларните инсталации са регулирани от съществуващите насоки за земеползване, насърчаващи двойната функционалност.
Правно определение за фотоволтаиката и рамки за използването ѝ има и в Чехия, фокусирани върху градинарството.
Нови или частични регулации
Новите правила в Япония дават приоритет на стратегически култури като ориз, пшеница и соя. Този ход на Токио е поредният знак, че двойното използване на земята – за храна и енергия – преминава от фазата на експерименти към фаза на зряла регулация по целия свят.
Подобни нови и еволюиращи регулации, освен в Япония, се развиват в Китай (чрез програми за намаляване на бедността, свързана с фотоволтаични системи), Нидерландия (препоръки), Испания и САЩ (федерални стимули, пилотни проекти на щатско ниво като Вирджиния, Ню Йорк).
Индия също има своите препоръки за политики за агроволтаиката, но все още не е въвела пълни национални стандарти.
Като цяло, регламентите определят прагове на добив (напр. 66-90%), ограничения на покритието (≤40%), изисквания колко повдигнати да са панелите, за да може отдолу да се движат земеделските машини.
Почти винаги има изискване за мониторинг. Целта е балансиране на енергията с продоволствената сигурност.
