Препаратите за миене на съдове намаляват пропускливостта и производителността на слънчевите модули. Те оставят „мъгла“ дори след обилно изплакване, установи изследване. Препоръката на експертите е да се избягва употребата на „веро“ за почистване на фотоволтаични панели.
Изследователи от университета в Турку във Финландия са проучили дали домакинските почистващи препарати могат да се използват за почистване на слънчеви панели. Те са установили, че повечето препарати, включително такъв за почистване на стъкло, са подходящи и не влияят на пропускливостта на светлината на стъклото на модула.
Течността за миене на съдове обаче е изключение. За нея е установено, че променя оптичните свойства на стъклото на слънчевите панели с антирефлексно (AR) покритие.
Според учените, въпреки че „верото“ е малко вероятно да причини трайни щети, пропускливостта на стъклото, почистено с него, не се връща до нивата отпреди почистването, дори след обилно изплакване.
„Въпреки че стъклото, измито с течност за миене на съдове, изглежда чисто, неговата способност за пропускане на светлина е забележимо намалена. Визуално чистият резултат не гарантира непременно върхова производителност“, казва изследователката Джулиана Варйопуро.
„Възможно е препаратът за миене на съдове просто да е оставил петна по стъклото, а не да е увредил AR покритието. Въпреки това се препоръчва да се избягва употребата му при почистване на слънчеви панели“, добавя професор Кати Миетунен.
Експериментите са проведени с помощта на стъклени фрагменти, взети от неизползван силициев слънчев панел. Големи парчета стъкло са потопени за 20 часа в различни почистващи разтвори, включително етанол, ацетон, изопропанол, препарат за слънчеви панели, препарат за почистване на стъкло и препарат за миене на съдове.
Подобен тест е проведен след отглеждане на водорасли върху стъклото в продължение на три дни, използвайки смес от хранителни вещества, захар и мъх. Пропускливостта на почистеното стъкло е измерена с помощта на UV-vis спектрофотометър в диапазона 190-1100 nm.
Тестовете за почистване на незамърсено стъкло на слънчеви панели показват, че всички химикали подобряват пропускливостта, с изключение на препарата за миене на съдове, който я намалява с около 1%.
Продуктите за почистване на слънчеви панели, от друга страна, се оказват само малко по-добри от обикновените почистващи препарати. При замърсени проби почистването възстановява пропускливостта и премахва разликите, причинени от водорасли, освен когато е използван препарат за миене на посуда.
Анализът с атомно-силова микроскопия (АСМ) потвърждава, че антирефлексното покритие остава непокътнато след почистване, с драскотини, приписани на по-ранна обработка.
„Почистването въздейства сравнително равномерно върху повърхността и изходната фотоволтаична мощност намалява приблизително пропорционално на намаляването на оптичната пропускливост“, споделя проф. Миетунен.
„Средно пропускливостта на замърсената стъклена проба, почистена с препарат за миене на съдове, е била приблизително с 3% по-ниска в сравнение с тази на стъкло, почистено с най-подходящите почистващи препарати. По този начин се очаква въздействието върху фотоволтаичната мощност да бъде подобно“, допълва тя.
„В момента нашата група започна да изследва замърсяването, причинено от сняг. В скандинавските условия, особено в края на пролетта, слънчевата радиация може вече да бъде значителна, докато търсенето на електроенергия все още остава високо. Затова ние сме заинтересовани да изследваме загубите на мощност поради натрупването на сняг върху фотоволтаичните панели“, казва още проф. Миетунен.
Наскоро други учени от германския изследователски институт Fraunhofer CSP установиха, че някои масово използвани почистващи препарати за фотоволтаични системи могат да повредят антирефлексните стъклени покрития, значително намалявайки ефективността на слънчевите модули.
Техните тестове показаха, че докато някои почистващи препарати са безопасни, други причиняват видимо и трайно разграждане на покритието, което подчертава необходимостта от внимателен подбор на почистващи продукти, за да се избегне дългосрочна загуба на производителност.
