Сензорите в слънчевите фотоволтаични електроцентрали, които изглеждат като безобидни и надеждни компоненти, се превръщат в критична уязвимост за енергийната инфраструктура. С проста комбинация от магнитно поле и електроника на стойност под 100 лева нападател може да манипулира данните на инверторите от разстояние – без да оставя следи.
За опасността предупреди Мохамад Ал Фарук, директор на Центъра за устойчиви автономни системи към Калифорнийския университет. Според него, ако не се предприемат мерки сега, рисковете за саботаж на критични енергийни обекти ще ескалират.
Как един магнит може да спре PV електроцентрала
Сензорите за ток и напрежение в инверторите на фотоволтаичните системи са директно свързани с контролните модули. Те обаче са изключително чувствителни към външни магнитни, електрически и дори акустични полета.
Ал Фарук и екипът му демонстрираха как с устройство, скрито в чаша за кафе, могат да генерират контролирано магнитно поле, което изкривява показанията на сензорите. Резултатът? Контролната система получава грешни данни и може да спре работата на инсталацията – или дори да я повреди.
„Не е нужно да прониквате физически в системата. Достатъчно е да създадете магнитно поле около нея, което да влияе на контролния слой. С проста схема от Arduino, няколко MOSFET транзистора и Zigbee модули – общо за около 45 долара – успяхме да манипулираме сензорите от разстояние“, обяснява Ал Фарук.
Експериментът показа, че атаката може да бъде осъществена дори без човек на място – например чрез дрон, който оставя „невинни“ предмети (като например чашата за кафе) в близост до инсталацията. Вътре в тях обаче може да е скрит модул, който генерира смущения и предава данни по безжична мрежа.
Защо това е заплаха за енергийната сигурност
Фотоволтаичните централи вече не са само бизнес-актив, а част от критична инфраструктура. Ако сензорите им бъдат компрометирани, последиците могат да включват:
- Прекъсване на доставките на енергия – грешни данни могат да доведат до изключване на инвертори или дори повреди в мрежата;
- Саботаж с геополитически последици – в условия на напрегнати отношения между държавите, енергийните обекти стават мишена за киберфизически атаки;
- Незабележими инциденти – повечето атаки остават неразкрити, освен ако не доведат до мащабен срив.
Проблемът е, че индустрията често инвестира в сигурност едва след като се случи инцидент. „Все още няма документирани случаи на такива атаки, но потенциалът е реален. Ако не защитим физически и технологично тези обекти, рискуваме да се изправим пред сериозни кризи“, подчертава Ал Фарук.
Как да се защитим
Екипът на Ал Фарук разработва защитни сензори, устойчиви на магнитни смущения. Те обаче са по-скъпи – и тук се крие дилемата: дали индустрията е готова да плаща за сигурност, преди да е станало късно?
През това време индустрията може да се довери на редица краткосрочни мерки:
- Засилено физическо охраняване на обектите;
- Редовни проверки за „подозрителни“ предмети в близост до инсталациите;
- Обучение на операторите за новите рискове.
Всички са засегнати
Слънчевата енергия вече е ключов елемент в енергийния микс на Европа. Ако уязвимостите в сензорите останат „отворени“, неизбежно ще се намери кой да се възползва.
А последиците могат да засегнат не само операторите, но и цялата енергийна мрежа – а с нея и бита и икономиката на милиони хора. „Това не е въпрос на теоретичен риск, а на реална заплаха, която изисква действие сега“, заключава Ал Фарук.
