Има пряка връзка между суверенитета на данните и изкуствения интелект със значително по-висока възвръщаемост от корпоративните AI проекти. Организациите с най-силна ангажираност към суверенитета се радват на пет пъти по-голяма възвръщаемост на инвестициите, в сравнение със своите конкуренти, сочи проучване.
Разпространението на автономните AI системи, т.е. AI агенти, измества дебата за корпоративния изкуствен интелект от простото внедряване към контрола върху данните, инфраструктурата, моделите и управлението. В тази светлина суверенитетът на данните вече не е само въпрос на съответствие с нормите и регулациите. Той е базово оперативно изискване за компаниите, които искат техните AI системи да вземат решения въз основа на бизнес-данни в реално време.
Резултатите, обявени в MIT Technology Review Insights, се основават на глобално проучване сред над 2000 висши ръководители от 13 държави, повече от 15 000 симулации, обхващащи над 500 променливи, както и интервюта със специалисти в областта на AI, киберсигурността, управлението на данни и инфраструктурата.
Анализът установява корелация от 0,93 между ангажимента към суверенитета и положителните резултати от изкуствения интелект. Авторите на доклада определят това като най-силния единичен фактор, идентифициран в проучването.
Въпросът за контрола
Сигурността и устойчивостта се открояват като основна причина за усилията за постигане на суверенитет, посочена от 85% от респондентите. Локализацията на данните следва със 74%, докато собствеността и контролът са посочени от 72%.
Проучването очертава хибридните среди като водещ оперативен модел, при който компаниите се опитват да балансират достъпа до AI инструменти и иновации с по-строг контрол върху това къде се съхраняват данните, как се използват моделите и кои правила важат в различните юрисдикции.
Резултатите говорят за цялостната преоценка на степента на контрол, която компаниите желаят върху AI системите и структурите около тях, казва Лоръл Рума, глобален директор „Специализирано съдържание“ в MIT Technology Review Insights.
„Тъй като предприятията продължават да оценяват стратегиите си за внедряване на AI, анализът изследва как суверенитетът може да включва преминаване от просто потребление на AI услуги към разработване на по-ясно разбиране за архитектурата и системите, които ги управляват. Той също така показва как много организации може би преосмислят въпросите за контрола и дългосрочната стратегия за изкуствения интелект, тъй като автономните системи продължават да се развиват“, каза Рума.
Докладът прави разграничение между контрола върху основната информация и контрола върху системите, които действат върху тази информация. Това разграничение става все по-важно, когато AI агентите поемат повече задачи с ограничена човешка намеса.
„Суверенитетът определя кои агенти могат да имат достъп до данните, в кой регион, при какви политики и как всичко това се наблюдава и одитира. Вместо да бъде спирачка за агентния AI, суверенитетът задава безопасните граници на работа, които позволяват на организациите да се разрастват уверено“, казва Прат. „Суверенните данни управляват информацията; суверенният AI управлява системите, които действат върху тази информация“=
Икономически натиск
Финансовият аргумент е централен за заключенията на доклада. В него се казва, че компаниите, които упражняват по-строг контрол върху своите AI и среди за данни, постигат осезаемо по-добри резултати от инициативите за генеративен и агентен AI, отколкото организациите, които разчитат повече на външни системи без същото ниво на управление.
Казусът се върти около интелектуалната собственост и конкурентния риск, казва Кевин Далас, главен изпълнителен директор на EDB.
„Данните наистина са нова валута; те са интелектуалната собственост за много компании. Голямото притеснение е: ако внедрявате приложение, обогатено с AI, с базиран в облака голям езиков модел, губите ли своята интелектуална собственост? Губите ли конкурентното си предимство?“, каза Далас.
И още: конвенционалните подходи за управление, създадени за относително статични хранилища на данни, вече не са съвсем адекватни. В среди, където моделите, агентите и работните потоци с множество агенти се актуализират често, суверенитетът трябва да се третира като непрекъснат процес, а не като еднократна политика.
Друг проблем, който проучването повдига, е липсата на лидерство. Много висши ръководители все още изостават както в разбирането на самия AI, така и във въпросите за политиката, собствеността и управлението, свързани с него.
„Ръководството на високо ниво доста изостава по отношение на разбирането на AI като цяло, да не говорим за нюансите на суверенитета на данните, собствеността, политиката и прилагането на тези насоки. Суверенитетът не е изолация. Той произтича от дисциплината на контрола, доказателствата и избора“, заключава Хоук.
