Първият в света подводен център за данни, захранван от вятър, започна работа край бреговете на Шанхай, докато Китай напредва с решения за енергийните предизвикателства, създадени от бума на изкуствения интелект в страната.
Демонстрационният проект за подводен център за данни в Шанхай Линганг, който стартира през май, е с капацитет 24 мегавата. Това е съвместно усилие между HiCloud Technology и China Communications Construction, която е държавна компания.
Разположен на повече от 10 км от бреговете на Шанхай, центърът за данни е потопен на 10 метра под повърхността на водата и се захранва от близък офшорен вятърен парк.
Според китайското правителство, центърът за данни намалява консумацията на енергия с повече от една пета в сравнение с наземните си аналози. Така е, защото – освен че се захранва от възобновяема енергия – общите му енергийни нужди са по-малки поради естествения охлаждащ ефект, който се получава от потапянето в морска вода.
В традиционния, наземен център за данни между 25% и 40% от общото търсене на електроенергия идва от необходимостта от охлаждане на сървърите, за да се предотврати прегряването им.
Все по-често традиционните центрове за данни, известни като физическия гръбнак на изкуствения интелект, са обект на критика заради този нестихващ апетит за електроенергия, както и за количеството вода, което използват за охлаждане. Разположението на центрове за данни в морето намалява нуждата от сладководни източници.
HiCloud стартира първия в света търговски подводен център за данни в Хайнан – тропически остров в южен Китай, през 2023 г. Но проектът в Шанхай е първият, захранван от офшорна вятърна енергия.
Фермата е почти видима край бреговете на Линганг, високотехнологична зона за свободна търговия в източен Шанхай, където се намира и гигафабрика на Tesla.
Китай не е първата страна, която експериментира с изграждане на центрове за данни под вода, за да ги направи по-ефективни. През 2018 г. Microsoft стартира пилотен проект във водите около Оркни в Шотландия. Две години по-късно компанията отчете обещаващи резултати, но оттогава няма напредък по проекта.
„Microsoft беше по-напред от нас в доказването на концепцията, докато Китай продължи напред с търговското внедряване, защото успя да обедини пазарното търсене, индустриалния капацитет, морското инженерство и политическата подкрепа по-бързо в един търговски проект“, каза д-р Хандзян Донг от Хонконгския политехнически университет.
Китай превърна подкрепата за изкуствения интелект в централен стълб на своята икономическа и стратегическа стратегия за развитие. Миналата година страната публикува план за действие за изкуствен интелект, който призовава за ускоряване на изграждането на центрове за данни.
Правителството обеща, че доставките на чиста енергия за инфраструктурата с изкуствен интелект ще бъдат „значително увеличени“ до 2030 г. Центърът за данни в Шанхай Линган потвърждава това. Той е получил инвестиции от 1,6 милиарда юана, според китайското правителство.
Все пак подводните центрове за данни създават някои рискове за морските екосистеми, като например нарушаване на седиментите или нагряване на морската вода. Експертите казват, че тези рискове най-вероятно са управляеми, но ще изискват допълнително наблюдение.
Проф. Рик Стафорд, морски биолог в университета в Борнемут, каза: „Подводен център за данни вероятно е добра идея. Въпреки че охлаждането с морска вода ще доведе до някои локализирани повишени температури, те няма да са с голям обхват“.
