TechNews.bg
E-обществоИзкуствен интелектНоваторскиНовиниТоп новини

Чатботът трябва да разбира културните различия, за да печели доверие

Нова методология показва как изкуственият интелект може да се адаптира към различни общества още на етапа на разработка

(илюстрация: TechNews.bg)

Изкуственият интелект може да говори на различни езици, но това никак не е достатъчно. Той трябва да разбира и културния контекст, социалните норми и начина, по който хората възприемат света, ако иска да бъде наистина полезен и да печели доверие. Ново академично изследване предлага цялостна рамка за разработване на чатботове, които отчитат тези особености още от самото начало.

С навлизането на генеративния изкуствен интелект в ежедневието все повече организации използват чатботове за обслужване на клиенти, продажби и предоставяне на информация. Според проф. Вик Найду от Университета на Кентърбъри в Нова Зеландия обаче, една от най-сериозните слабости на днешните AI системи е липсата на културна чувствителност.

В научната публикация „Culturally Responsive AI Chatbots: From Framework to Field Evidence“, изготвена съвместно с Карман Каур Чада, авторите посочват, че повечето модели са обучени предимно върху западни данни. Това означава, че те възприемат западните модели на общуване като универсални, въпреки че в много държави хората комуникират по различен начин.

Според изследователите подобен подход често води до неудобни разговори, по-ниско доверие към технологията и ограничено желание на потребителите да взаимодействат с чатботовете.

Нова рамка поставя културата в центъра на дизайна

За да преодолеят този проблем, учените разработват рамката „CRAIF-C (Culturally Responsive AI Framework for Chatbots)“. Вместо културните особености да се добавят в последния момент, тя ги превръща в основен елемент от целия жизнен цикъл на AI системата.

Методологията включва четири основни направления:

  • интегриране на културните особености, езика и местния контекст още при подготовката на данните и проектирането на модела;
  • адаптивно взаимодействие, при което чатботът променя стила, темпото и тона си според конкретния потребител;
  • обяснимост и прозрачност, съобразени с културните очаквания на различните общества;
  • механизми за управление и отчетност, които включват оценка на културните рискове и участие на местните общности.

По този начин културната съвместимост се превръща в инженерно изискване, а не в допълнителна функция, добавена след приключване на разработката.

Преводът не е достатъчен

„Хората често смятат, че културната адаптация означава просто превод на думите. Всъщност става дума за много повече – контекст, социални норми, стилове на общуване и начина, по който хората тълкуват света около себе си“, отбелязва проф. Найду.

Според него модел, обучен основно върху западни данни, неизбежно възпроизвежда западните представи и модели на поведение. Това създава сериозни затруднения, когато подобни системи се използват в различни културни среди.

Например, в Южна Корея директното обръщение с малко име може да се счита за проява на неуважение, особено към шеф. В Япония отказът не се изразява с директно „не“, а с изрази като „о, това ще бъде трудно“ – фраза, която европейците биха изтълкували като „има шанс да стане“.

Практическият опит потвърждава теорията

Авторът описва и реален проект с компания за разработка на AI решения в Сидни. Организацията внедрявала чатботове в Индонезия, Тайланд и Виетнам, но нивото на потребителска активност било значително под очакванията.

Вместо да се ограничат с превод на английските текстове, инженерите започнали да изграждат моделите с отчитане на местните културни особености още в началото на разработката.

Понякога разликите се оказвали съвсем малки, но с голямо значение за възприемането на системата. Например в западните държави чатбот може да започне разговор с коментар за времето, докато в Джакарта въпрос за трафика звучи далеч по-естествено и близко до ежедневието на хората.

Значение за глобалния AI пазар

Изследването подчертава, че културната адаптация е особено важна за международните компании, които обслужват потребители в различни държави. Темата обаче засяга и страни като Австралия и Нова Зеландия, където съществува значително културно разнообразие в рамките на едно общество.

Според Найду, настоящият дебат около изкуствения интелект е концентриран основно върху намаляването на разходите и повишаването на ефективността. От гледна точка на потребителите обаче по-важният въпрос е дали технологията действително създава стойност.

Ако хората не вярват на AI системата или не желаят да общуват с нея, тя не изпълнява предназначението си, независимо колко ефективна е техническата ѝ реализация. Именно затова авторите смятат, че културната адаптация ще се превърне в ключов фактор за развитието на следващото поколение интелигентни чатботове и дигитални асистенти.

още от категорията

Заваляха съдебни искове срещу създателя на ChatGPT

TechNews.bg

Изкуствен интелект анализира съня с точност до секунда

TechNews.bg

AI моделите отговарят различно, ако знаят, че са наблюдавани

TechNews.bg

Изкуственият интелект вече е начело в опасенията за финансова система

TechNews.bg

Лидерите на ЕС се събраха в Дъблин, за да дискутират как да наваксат изоставането в сферата на AI

TechNews.bg

Човешкият мозък разбира смисъла на изреченията по-добре от AI

TechNews.bg

Коментари