Изследователски екип, включващ учени от Стандфордския и Калифорнийския университети, публикуваха миналата седмица обнадеждаващо изследване за бъдещето на електронната хартия. Според статията в списание “Нейчър”, монокристалните органични транзистори могат да станат обект на масово производство, благодарение на нов технологичен метод. До този момент органичните транзистори се изработваха на ръка, което ги правеше сравнително рядко явление в електрониката. Ако се стигне до масовото им производство, на пазара ще се появят множество устройства на “гъвкавата” електроника.
Навлизането на подобни транзистори в масовата електроника ще означава създаване на ново поколение потребителски джаджи, като например гъвкави дисплеи и електронна хартия, единодушни са експертите.
Откритието в случая се състои в нов метод за специфично “щамповане” на транзистори на повърхности, подобни на силициеви пластини и гъвкави пластмаси. Процесът започва с поставяне на електроди на избраната повърхност, като след това се слага и съответната щампа. Материалът, който се използва, е полимер на силициева основа, наречен “полидиметилсилоксан”.
Следващата стъпка е поставяне на специално покритие на транзистора. То представлява вещество, което стимулира растежа на кристала и носи сложното име “октадецилтриетоксисилан”. Самият транзистор се оформя като такъв, когато кристалите, след своеобразен процес на растеж, се свържат с предварително поставените електроди.
В изследвания, чрез използване на различни материали, учените са успели да създадат решетки с кристали на площи с размер една 800-милионна от квадратния инч. Въпреки че това все още е далеч от компактността на съвременните силициеви процесори и чипове памет, прототипите на изследването без проблем поддържат добре функциониращи електрически вериги и дисплеи с висока резолюция.
След публикацията на изследването на 14 декември, много експерти изразиха оптимистичните си възгледи относно новия метод. До този момент възможността за изработване на стотици органични монокристални устройства беше немислима за учените и абсолютно невъзможна за изпълнение по старите методи на производство, коментира Алекс Брисено, основният автор на проучването и докторант в университета във Вашингтон.
Въпреки въодушевлението, има още немалко процедури по новия метод, които трябва да се усъвършенстват, преди той да бъде въведен в масовото производство. Една от настоящите цели на учените, например, е да установят по-добър контрол върху начина, по който кристалите се свързват с електродите, за да се гарантира електрическият контакт между тях.
Изследването привлече множество спонсори и широк интерес сред научните кръгове. По всичко личи, че новата технология за производство на монокристалните органични транзистори има бъдеще и вероятно скоро на пазара ще се появят “гъвкави” електронни устройства.