Горивните клетки набират популярност сред големите оператори на центрове за данни в САЩ (т.нар. „хиперскейлъри“), които се надпреварват да изграждат нови съоръжения за нуждите на бума в сферата на изкуствения интелект, но се сблъскват с ограниченията на електропреносните мрежи. Това им пречи да си осигурят бързо и надеждно захранване.
Инвестициите в горивни клетки за центрове за данни ще нараснат от 2,8 милиарда долара през 2025 г. до около 30 милиарда долара до 2030 г., според прогнози на компанията за енергийни анализи Rystad Energy.
Технологията
Горивната клетка генерира електроенергия чрез химическа реакция между гориво (като природен газ или водород) и кислород, като преобразува енергията на горивото директно в електричество, без да го изгаря.
Например, Bloom Energy използва технология с твърдотелни оксиди оксиди (solid-oxide technology), която е пригодена за работа със 100% чист водород, докато FuelCell Energy залага на технология с разтопени карбонати (molten carbonate technology), ограничена до смеси с до 40% водород; и двете системи обаче предлагат гъвкавост по отношение на използваното гориво.
Ръст на търсенето
Центровете за данни се нуждаят от огромни количества надеждна електроенергия, за да захранват изчислителното оборудване и охладителните системи денонощно. Свързването на подобни големи консуматори към електропреносната мрежа може да отнеме доста време, до няколко години (по данни на Rystad). Забавянето принуждава инвеститорите да търсят възможности за изграждане на собствени енергийни източници на място.
„Обявихме първия си проект с Oracle и осигурихме захранване за обекта им в Юта за по-малко от два месеца“, заяви в четвъртък изпълнителният директор на Bloom К. Р. Сридхар, по време на конферентен разговор след представянето на финансовите резултати. „Постигаме същото и с Nebius в Ню Джърси. Успяхме да получим одобрения от местните регулаторни органи за нашите горивни клетки в рамките на три месеца след подписването на договора“.
Rystad прогнозира, че до 2030 г. около 40% от планирания капацитет на центровете за данни в САЩ може да разчита на собствени енергийни източници на място, вместо изцяло на обществената електрическа мрежа.
Освен това горивните клетки генерират по-малко вредни емисии на локално ниво в сравнение с конвенционалните газови централи, тъй като при тях не протича процес на горене.
Шеметен ръст за доставчиците
Приходите на Bloom за третото тримесечие са нараснали със 138% до 1,24 милиарда долара. Компанията отчете нетна печалба от 250,3 милиона долара, в сравнение със загуба от 23,1 милиона долара година по-рано, и повиши прогнозата си за приходите за 2026 г. до диапазона 4,4-4,6 милиарда долара.
Американският гигант в областта на облачните изчисления Oracle възнамерява да придобие системи с горивни клетки от компанията Bloom с общ капацитет до 2,8 гигавата, като за 1,2 GW от тях вече са сключени договори.
FuelCell също се насочва към центровете за данни. Изпълнителният директор Джейсън Фю заяви пред Ройтерс, че „времето до осигуряване на енергия се превърна в също толкова важен фактор, колкото и цената на енергията“. Компанията очаква, че в рамките на две до три години центровете за данни и свързаните с тях дейности ще съставляват 75-85% от бизнеса ѝ, спрямо 25-30% в момента.
Според оценки на Rystad, портфейлът от поръчки в сектора възлиза на около 9 GW. Това включва редица рамкови споразумения с участието на Oracle, AEP, Equinix и Brookfield.
Подобни споразумения не представляват непременно твърди поръчки за пълния посочен капацитет. Все пак вероятността да бъдат реализирани голям брой мащабни проекти е доста голяма.
Потенциалът е налице
Rystad очаква годишният производствен капацитет за горивни клетки да нарасне от сегашните около 1,8 GW до 4 GW до 2030 г.
„При проекти с капацитет над 100 MW основните фактори, определящи времевия график, обикновено са готовността на площадката, получаването на разрешителни и наличието на поддържаща инфраструктура, а не самата технология на горивните клетки“, коментира пред Ройтерс Аман Джоши, главен търговски директор в Bloom.
Проектите изискват също така връзки за подаване на газ, разрешителни, трансформатори и разпределителни уредби, което може да забави тяхното внедряване.
Горивните клетки могат да допълват енергията от електрическата мрежа, като същевременно се конкурират с други технологии за производство на енергия на място. Растежът зависи от това дали доставчиците ще успеят да предложат системи на конкурентни цени, а предприемачите – да реализират проектите и да осигурят необходимото гориво.
