Професор Тони Мофат притежава значителни познания относно лекарствата. От допинг тестове на атлети до изследване на наркотични вещества като канабис и проверки за качествен контрол на медицински предписания, неговият опит се търси изключително много във Великобритания и останалата част на ЕС. И сега като заслужил професор на School of Pharmacy към лондонския университет, той е разработил бърз и преносим начин за тестване на фалшиви лекарства.
На Острова, за разлика от други държави, фалшивите лекарства все още не са станали сериозен проблем, тъй като около 80% от всички рецепти са безплатни за сметка на Националната здравна каса в страната, което обезкуражава производството на фалшификати, писа Гардиън.
Мотивацията на престъпниците прилича на тази на фалшификаторите на ръчни чанти или парфюми – печалба за сметка на доброто име на някой друг. Те купуват евтини, често под стандарта, съставки, премахват или изпускат активните съединения и не обръщат внимание на контрола за качество.
Фалшивите лекарства вредят на пациентите и лишават фармацевтичните компании от приходи за нови изследвания. Те са около 10% от глобалния пазар за лекарства, а в някои развиващи се държави броят им може да достигне до една трета от общото количество медикаменти.
Фалшивото лекарство не може да се открие само с разглеждане на пакета или на таблетките. Освен това, то не винаги означава безполезно. В райони като Африка подобни лекарства може да съдържат сухо мляко. Ако един престъпник продава фалшив медикамент, в който обаче има съставка, която работи добре, то тогава хората ще продължават да купуват от него.
Разликата между фалшификата и оригинала може да се открие, но за това е нужно добре оборудвана лаборатория и използване на методи като високопроизводителна течна хроматография (HPLC) и близка инфрачервена спектроскопия (NIRS). И двете техники се използват за качествен контрол, с който професор Мофат е много добре запознат.
Но за по-голяма ефективност на откриването на фалшиви лекарства е нужно тестването да може да се извършва и извън добре оборудваните лаборатории на места като складове, обекти за търговия на едро, болници и аптеки. Мофат е избрал да използва за целта NIRS, тъй като методът е бърз и не уврежда лекарството по никакъв начин.
NIRS измерва поглъщането на инфрачервена светлина, което помага подозрителната таблетка да бъде разгледана по начин, невъзможен за невъоръженото око. По този начин даденият образец показва своя “химичен отпечатък”, който характеризира активните и неактивните фармацевтични съставки.
Основното препятствие, освен купуването на малък, преносим NIRS инструмент (NIR Technology Systems), писането на софтуер за него и направата на специална клетка, в която да се слагат таблетките за тестване, е било да се купят фалшиви лекарства, за да може да се тества новата технология.
Първият опит на професора да купи подправени медикаменти по интернет бил провал, тъй като лекарствата все се оказвали оригинални. След това той започнал да прави поръчки от сайтове, които изглеждали много подозрителни. Почти половината от закупените медикаменти се оказали фалшиви.
А когато инструментът NIRS се използва заедно с компютър, който да анализира данните и да разпознава фалшификатите, той е достатъчно чувствителен, за да взима показания дори, когато медикаментът се намира в прозрачна опаковка.
Мофат смята своето творение за много ефективно, тъй като при тестване то алармира за всевъзможни потенциални проблеми и не изисква големи усилия или разходи, за да се работи с него.