Специалистите по киберсигурност очакват 2026 г. да заостри вниманието върху фундаменталните защити, ролята на нечовешките дигитални идентичности и криптирането от квантовата ера. Предвижданията са за по-високи рискове за бизнеса, тъй като изкуственият интелект все по-често бива вграждан в ежедневните работни дейности. Комбинацията от стари слабости и нови технически предизвикателства ще оформи бюджетите и дневния ред на отделите по киберсигурност през следващите две години.
Производственият сектор навярно ще изостри вниманието си към оперативните технологии и рисковете, свързани с въвеждането на изкуствения интелект, през 2026 година. Цифровите системи за управление, централизиращи производствените компоненти – доскоро отделни – биха могли да концентрират и рисковете, увеличавайки потенциалния радиус на „взрива“ при недобронамерено проникване.
Експертите по киберзащита предполагат, че участниците в атаките ще станат по-креативни в своите зловредни начинания. На фона на повишената осведоменост за податливостта на сложната верига за доставки дори към незначителни смущения, по-малките, по-слабо защитени производители ще бъдат обект на атаки все по-често. Особено силно това важи в случаите, в които техният компромис със защитата може да изиграе ролята на път към някоя по-голяма организация, служейки като мост за проникване по веригата на доставките.
Укрепване на основните защити
Днес е особено важно да работят основните контроли за киберсигурност – пред лицето на заплахите, породени от изкуствения интелект. Новите големи езикови модели представляват „високи“ рискове за киберсигурността, а това е именно причината, поради която правилното полагане на основите на сигурността е абсолютно критично.
Изкуственият интелект може да ускорява темпото на атаките, но най-добрата защита за организациите ще продължи да бъде първото утвърждаване на основите. Осведомеността на потребителите, многофакторната автентикация (MFA), видимостта над устройствата и прилагането на стриктни контроли за сигурност за тези активи са „скелето“ за киберсигурност, което държи всичко останало, а нарастващият риск, породен от моделите с изкуствен интелект, само засилва напрежението.
Класическите заплахи в съчетание с мащаба и прецизността, осигурени от изкуствения интелект, създават особено токсична комбинация. Големите езикови модели вече могат да разработват отдалечени експлойти тип нулев ден или да помагат при сложни, добре прикрити прониквания, с което бариерата за навлизане на престъпниците е драстично свалена. Несправянето с основните защити е недопустимо.
Човешкият фактор
Човешкият фактор остава критично важен. Организациите имат нужда да преразгледат подходите си за повишаване на осведомеността за сигурността в светлината на социалното инженерство, подсилено от изкуствения интелект.
Хората винаги са представлявали значителен риск в киберсигурността поради сложността на съвременната технологична среда, а последните изследвания показват, че близо 80% от пробивите включват човешки фактор.
Нападателите знаят, че е по-лесно да измамят човек чрез социално инженерство, отколкото да победят сложна система за сигурност. А изкуственият интелект прави този процес по-опростен.
През 2026 г. организациите ще сложат край на остарелите практики за сигурност, убедени са експертите. Обучението по принципа „отметки“ не е в крак със съвременните заплахи; неговата неефективност се подчертава от факта, че дори лидерите по сигурността биват заблудени от определени тактики на социалното инженерство.
Вместо това е време за нови, ангажиращи методи на обучение, които да бъдат комбинирани с фундаментална промяна в начина на мислене. Изграждането на култура на споделена отговорност, където всички служители се чувстват спокойни да говорят за грешките си, ще бъде от съществено значение като първа линия на защита в борбата с опитите за социално инженерство.
Квантова готовност
Екипите по сигурност все повече ще планират бъдеще, в което квантовите компютри заплашват настоящите схеми за криптиране. През 2025 г. квантовите изчисления все по-малко звучат като научна фантастика и все повече като предстояща реалност. През 2026 г. ще ги видим разглеждани като проблем за сигурността „тук и сега“.
Организациите в областта на финансите, отбраната, правителствените служби и други ще започнат да приемат постквантовата криптография сериозно, като тихомълком я въвеждат в дългосрочните планове за защита на данните по начин, който комбинира днешния стандарт с квантово безопасни алгоритми, гарантирайки, че чувствителната информация остава защитена, дори когато изчислителната мощност се развива със скокове.
До края на 2026 г. от бизнес и ИТ лидерите ще се очаква да разберат какво означава „квантовата готовност“ за техните организации, точно както някога им се е налагало да научат езика на нулевото доверие или миграцията към облака. Компаниите, които се подготвят рано, ще се окажат в по-силна позиция да управляват риска, да защитават данните и да гарантират на клиентите, че са готови за това, което предстои.
Киберсигурността ще продължи да се развива от принципа на защитния периметър към логиката на жива, адаптираща се система. До 2026 г. организациите ще очакват техните защити да предвиждат и реагират на заплахи в реално време, ръководени от модели на машинно обучение, които изучават поведението, а не статични сигнатури.
Фокусът ще се измести от предотвратяване на всяка възможна атака към бързо откриване на аномалии и изолирането им, преди да причинят вреда.
Контролите за сигурност също ще станат по-плътно вплетени в тъканта на изчислителната техника. Вместо да съществуват като отделни слоеве или инструменти, те ще бъдат вградени изначално.
А прозрачността ще бъде от решаващо значение. Бордовете и регулаторите ще изискват доказателства, че решенията за сигурност са обясними и проследими, а не само ефективни.
Нечовешки идентичности
Бързият растеж на нечовешките идентичности (НЧИ), такива като ботове, сервизни акаунти и машинни агенти, ще изисква по-строго управление.
Тъй като организациите продължават да внедряват изкуствен интелект и автоматизация, броят на НЧИ вече е нараснал далеч над размера на човешката работна сила. Тези цифрови „индивиди“ сега взаимодействат с чувствителни системи, вземат автономни решения и често имат достъп до критични данни. Резултатът е значително разширена и често пренебрегвана повърхност за атака, която малко организации са готови да защитят.
През 2026 г. екипите по сигурността ще признаят, че видимостта е основата на ефективното управление, особено управлението на тайните за НЧИ. Не можем да защитим това, което не можем да видим. Без централизирана информация в реално време за това кой или какво има достъп до системите, не може да се разчита нито на прилагането на политики, нито на автоматизацията.
Водещите организации ще се съсредоточат върху обединяването на контрола на идентичността за хора и за машини, прилагайки минимални привилегии към всяко удостоверяване за самоличност и автоматизирайки ротацията на удостоверенията в голям мащаб. Непрекъснатият одит и поведенческото наблюдение ще станат стандартна практика за идентифициране на злоупотреби.
Нулевото доверие
Нулевото доверие и модерните решения за управление на привилегирован достъп с надеждни възможности за управление вече няма да са просто най-добра практика за организациите, ще станат оперативно задължение.
Ръководителите по сигурността, които управляват НЧИ със същата строгост, с която управляват акаунтите на служителите, ще избегнат грешките, които в миналото са били основа за пробиви по веригата за доставки.
Идентичността ще е решаващ фактор. Когато се управлява прецизно, цялата програма за сигурност на организацията става по-силна, по-бърза и много по-предсказуема.
