За първи път: слънчевата и вятърна енергия взеха превес в ЕС

Рекордното увеличение на новия вятърен и слънчев капацитет през 2022 г. е помогнало на Европа да преодолее „тройна криза” (снимка: CC0 Public Domain)

През 2022 г. за първи път слънцето и вятърът са най-големите източници на електроенергия в ЕС, изпреварвайки всички други източници, според доклад на климатичния мозъчен тръст Ember. Eкспертите смятат, че това бързо „позеленяване” на европейския енергиен сектор допълнително ще подчертае доминацията на ВЕИ през 2023 г.

Докладът разкрива, че рекордното увеличение на новия вятърен и слънчев капацитет през 2022 г. е помогнало на Европа да преодолее „тройна криза”, причинена от ограниченията на доставките на руски газ, водноелектрическата криза, предизвикана от сушата, и неочакваните прекъсвания на ядрената енергия.

Комбинираната вятърна и слънчева енергия осигурява рекорден дял от над една пета от електроенергията в ЕС (22,3%) – принос, който за първи път е по-голям от производството на ядрена енергия (21,9%) или газ (19,9%).

„Сушата, която се случва веднъж на 500 години в цяла Европа, доведе до най-ниските нива на производство на водноелектрическа енергия поне от 2000-та година насам, имаше и широкомащабни неочаквани спирания на френски атомни електроцентрали по същото време, когато бяха затворени германските ядрени блокове”, се казва в доклада.

Настоящата ситуация създаде дефицит в производството на електроенергия в размер на 7% от общото търсене в Европа през 2022 г. Около 83% от дефицита се покрива от вятърна и слънчева енергия. Спадът в търсенето на електроенергия също помогна за това. По-специално, поради мекото време и икономиите на енергия от населението през четвъртото тримесечие на 2022 г., търсенето е намаляло с 8%.

Въглищата са помогнали за пълно преодоляване на дефицита, въпреки че ръстът на производството на електроенергия от въглища се оказва много по-слаб от прогнозите на анализаторите.

През 2022 г. производството на слънчева енергия в Европейския съюз е нараснало с рекордните 24%, което според Ember е спестило 10 милиарда евро разходи за газ. Анализаторите обясняват този растеж с рекордния брой нови инсталации на слънчеви панели през 2022 г. с общ капацитет от 41 GW, или почти 50% повече от 2021 г.

От май до август слънчевата енергия е осигурила 12% от електроенергията в ЕС, надхвърляйки 10% за първи път в историята. През 2022 г. около 20 държави от ЕС са получили рекорден дял слънчева енергия. Лидер е Холандия, която произвежда 14% от електроенергията си от слънцето, изпреварвайки въглищата за първи път, но Испания и Германия не остават по-назад.

Очаква се ръстът на вятърната и слънчевата енергия в ЕС да продължи тази година, докато водното и ядреното производство вероятно ще се възстановят. В резултат на това производството на електроенергия от изкопаеми горива може да спадне с безпрецедентните 20% през 2023 г. – двойно повече от предишния рекорд, наблюдаван през 2020 г.

Работата на въглищните електроцентрали се оказа по-малко интензивна, отколкото можеше да се очаква при сегашната ситуация. Само една шеста от спада в ядрената и водната енергия през 2022 г. е компенсиран от изгарянето на въглища. През последните четири месеца на годината, когато температурите започнаха да падат, производството на въглища е спаднало с 6% в сравнение със същия период на 2021 г. Това се дължи основно на намаляващото търсене на електроенергия, отчита докладът.

26-те въглищни блока, върнати в аварийния резерв, са работили само с 18% капацитет през последните четири месеца на 2022 г. Девет от 26 въглищни енергоблока изобщо не са работили. Като цяло производството на въглища е нараснало със 7% през 2022 г., в сравнение с 2021 г., което е довело до увеличение на емисиите в енергийния сектор на ЕС само с 4%, доста под прогнозите.

„Европейските страни не само остават ангажирани с постепенното премахване на въглищата, но сега се стремят да премахнат и газа. Европа бързо се движи към чиста, електрифицирана икономика и това ще бъде ясно демонстрирано през 2023 г. Промените идват бързо и всеки трябва да е готов за тях”, заключават анализаторите.