Мегасъзвездията от сателити застрашават с ефект на доминото от опасни отломки
(снимка: CC0 Public Domain)
Международна група изследователи призовава ООН да включи защитата на ниската околоземна орбита в целите си за устойчиво развитие. Учените алармират, че мегасъзвездията от сателити застрашават с ефект на доминото от опасни отломки.
Учени, ръководени от експерти от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, Университета на Плимут в Обединеното кралство и Тексаския университет в Остин, смятат, че добавянето на космоса към Програмата за устойчиво развитие на ООН ще засили аргументите за опазване на космическото пространство, което се превърна в гореща тема през последните години.
Появата на мегасъзвездия от стотици или хиляди малки спътници, осигуряващи интернет свързаност или планетарен мониторинг, доведе до експоненциално увеличение на броя на сателитите, отбелязва космическото издание Space.
Преди около 15 години в земната орбита имаше едва хиляда сателита. Оттогава този брой се е увеличил повече от 10 пъти и се очаква да продължи да расте. Когато сателитите изпълнят своите мисии, те се превръщат в опасни отломки, които могат да се сблъскат с други орбитални обекти, създавайки полета от отломки.
„Добавянето на цел за устойчиво развитие специално за космоса би било трансформираща стъпка в защитата на една от най-важните среди на Земята. Не става въпрос само за защита на космическото пространство заради самото него. Става дума за гарантиране, че системите, на които разчитаме всеки ден, остават устойчиви, справедливи и достъпни за бъдещите поколения”, каза Мелиса Куин, мениджър на компанията за космическа ситуационна осведоменост Slingshot Aerospace.
Според нея, една специална цел за устойчиво развитие би „катализирала глобалното сътрудничество, необходимо за справяне с този проблем”. Мелиса Куин е сред инициаторите на призива до ООН.
Програмата на ООН за устойчиво развитие, формулирана през 2015 г., включва 17 цели, сред които прекратяване на глада и бедността, подобряване на достъпа до здравеопазване и образование за световното население, осигуряване на равенство между половете, достъп до чиста вода и канализация и опазване на климата.
Изследователите смятат, че една от съществуващите цели е особено подходяща за космическия проблем. Цел 14 се фокусира върху опазването на морския живот и се занимава със замърсяването с пластмаси на световните океани. Този неразрешим екологичен казус напомня за нарастващия проблем с космическите отпадъци.
Учените вярват, че поуките, извлечени от управлението на морските отпадъци, могат да помогнат за предотвратяване на „поредната планетарна криза, преди да е станало твърде късно.
От години експертите по устойчивост на космоса бият тревога за нарастващото количество космически отпадъци, обикалящи около Земята. Според Европейската космическа агенция, в момента има около 40 500 неконтролирани парчета космически отпадъци, по-големи от 10 сантиметра, до 1,1 милиона парчета между 1 и 10 сантиметра и допълнителни 130 милиона парчета по-малки от 1 сантиметър. Тези фрагменти обикалят около планетата със скорост почти 8 километра в секунда.
Някои експерти вече предупреждават, че вече е започнал опасен феномен, известен като „синдром на Кеслер” – неконтролирана верижна реакция от сблъсъци, при която всеки сблъсък произвежда отломки, увреждащи други космически апарати.
В допълнение към проблема с космическите отпадъци, изследователите са загрижени за потенциалното въздействие на повторното влизане на сателити върху земната атмосфера. Изгарянето на сателитите в атмосферата, докато падат на Земята, произвежда алуминиев оксид, който може да унищожи атмосферния озон и да промени албедото на Земята – нейната способност да отразява слънчевата светлина.
Някои смятат, че ако не бъде овладяно, замърсяването на въздуха от сателитите може в рамките на десетилетия да подкопае работата, извършена от Монреалския протокол за защита на озоновия слой и да влоши продължаващото изменение на климата.