Всяка година в сферата на археологията се откриват около 1500 древни латински надписа, които предлагат безценен поглед върху ежедневието на древните римляни – ала представляват обезсърчително предизвикателство за историците, натоварени с интерпретацията им. Нов инструмент за изкуствен интелект, частично разработен от изследователи на Google, вече може да помогне на учените, занимаващи се с латинската култура, да сглобят тези пъзели от миналото.
Надписите на латински са били често използвани в целия римски свят – от излагането на указите на императорите до графитите по градските улици. Една мозайка пред дом в древния град Помпей дори предупреждава: „Пазете се от кучето“.
Тези надписи са „много ценни за историците, защото предлагат доказателства от първа ръка за древната мисъл, език, общество и история“, каза съавторът на изследването Янис Асаел, изследовател в лабораторията за изкуствен интелект на Google DeepMind.
„Това, което ги прави уникални, е, че са написани от самите древни хора от всички социални класи по всяка тема. Това не е просто история, написана от елита“, сподели на пресконференция Асаел, който е съавтор на модела с изкуствен интелект.
Тези текстове обаче често са били увреждани през хилядолетията. „Обикновено не знаем къде и кога са били написани“, каза Асаел. Затова изследователите създадоха генеративна невронна мрежа – инструмент с изкуствен интелект – който да може да бъде обучен да идентифицира сложни взаимовръзки между типовете данни.
Моделът е наречен Еней на името на троянския герой и син на гръцката богиня Афродита. Той е обучен върху данни за датите, местоположенията и значенията на латински транскрипции от империята, която се е простирала на пет милиона квадратни километра в продължение на две хилядолетия.
Теа Сомершилд, епиграф в Университета в Нотингам, която е съавтор на модела с изкуствен интелект, каза, че „изучаването на историята чрез надписи е като решаването на гигантски пъзел“.
„Не можете да решите пъзела с едно изолирано парче, въпреки че знаете информация като цвета или формата му“, обясни тя. „За да решите пъзела, трябва да използвате тази информация, за да намерите парчетата, които се свързват с него“.
Това си е огромна работа. Изследователите на латинския свят трябва да сравняват надписи с „потенциално стотици паралели“, задача, която „изисква изключителна ерудиция“ и „трудоемки ръчни търсения“ из огромни библиотечни и музейни колекции, се казва в проучването в списание Nature.
Изследователите са обучили своя модел върху 176 861 надписа, 5% от които съдържат изображения. В допълнение, вече може да се оцени местоположението на даден надпис сред 62-те римски провинции, да се посочи десетилетие, когато е бил направен, и дори да се предположи какво може да са съдържали липсващите части, казаха те.
За да тества модела, екипът помолил Еней да анализира известен надпис, наречен „Res Gestae Divi Augusti“, в който първият римски император Август подробно описва постиженията си.
Въпреки че текстът е изпълнен с преувеличения, неподходящи дати и погрешни географски препратки, изследователите казват, че Еней е успял да използва фини улики като архаичен правопис, за да стигне до две възможни дати – като и двете се обсъждат между историците.
Впоследствие над от 20 историци, които са изпробвали модела, са установили, че той е полезна отправна точка в 90% от случаите. Най-добрите резултати са постигнати, когато историците са използвали модела на изкуствения интелект заедно с уменията си на изследователи, вместо да разчитат единствено на едното или другото, се казва в проучването.
„Разработвайки Еней, ние демонстрираме как тази технология може смислено да подпомогне хуманитарните науки, като се справи с предизвикателствата, пред които са изправени историците“, заключава екипът.
