Спорният правен статут на криптовалутите постепенно се легализира. Благодарение на новите закони, гиганти като Visa започват да използват криптовалутите, за да подобрят услугите си.
Стейбълкойните стават част от банковата система. Visa обяви, че ще започне да тества използването на стейбълкойни за международни плащания, замествайки настоящата система от замразени депозити.
Този ход може да ускори трансграничните преводи и да освободи средства, тъй като компаниите преди това трябваше да депозират в множество валути по света, за да покрият местните плащания.
Пилотна програма
Visa вече работи по трансгранични плащания със стейбълкойни с няколко неназовани партньори и планира разширяване на тази пилотна програма през 2026 г.
„Обемът на софтуера и технологиите, използвани в платежните системи по целия свят, е много труден за възпроизвеждане. Изглежда по-удобно просто да се интегрира технологията на стейбълкойните в съществуващите платежни потоци”, каза Марк Нелсен, ръководител на продуктовата линия „Търговски и парични преводи” на Visa.
През 2024 г. общият обем на транзакциите, използващи стейбълкойни, достигна 27,6 трилиона долара, което е със 7,68% повече от комбинирания обем на преводите в мрежите на Visa и Mastercard.
Може би затова платежни системи като Visa започнаха да обмислят използването им. Стейбълкойните също така имат автоматизирана проверка, което значително ускорява плащанията.
Основните причини банковите плащания да са сравнително бавни са разликите в часовите зони, работното време на банките, многоетапната проверка на произхода на средствата и проблемите с конвертирането на валутата (понякога трябва да се включат банки на трети страни, което също увеличава времето за обработка).
„Стейбълкойните се трансформират от крипто-трик във финансова инфраструктура. Това е една от причините да стартираме обратен борсово търгуван фонд (ETF), защото вярвам, че регионалните банки са в затруднено положение”, продължава Марк Нелсен.
Възходът на стейбълкойните
Стейбълкойните са криптовалути, обвързани с реални активи като щатски долар, евро или злато, което гарантира тяхната ценова стабилност.
„Алтернатива на банковата система, независимост, свобода, децентрализация” бяха основните лозунги на крипто ентусиастите в ранните дни на криптовалутите.
Правителствата обаче бързо насочиха вниманието си към криптовалутите в опит да регулират сектора. Това започна с деанонимизация (крипто борсите бяха задължени да проверяват потребителите си), а също така бяха разработени и внедрени проекти за данъчно облагане на криптовалутите.
А сега виждаме началото на глобалното приемане на криптовалутите от правителствата и финансовия сектор.
Създателите на USDT първоначално планираха да направят криптовалутата масова, включително чрез активно сътрудничество с правоприлагащите органи по целия свят за справяне с проблемите с регулирането. Създадена на 6 октомври 2014 г., Realcoin (сега USDT) е първият стейбълкойн.
Причината за обвързването на стойността на криптовалутата с щатския долар беше високата волатилност на биткойн и други криптовалути, което създаваше трудности за масовото им приемане поради постоянното коригиране на цените на стоките и услугите.
До юли 2020 г. пазарната капитализация на USDT надхвърли 10 милиарда долара, а през март 2024 г. превиши 100 милиарда долара.
Наблюдава се ясна тенденция към признаване на криптовалутите от страна на правителствата, което прави възможни подобни иновации и по-широкото им използване.
Законова база
На 18 юли 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа Закона GENIUS (Guiding and Establishing National Innovation for U.S. Stablecoins), след приемането му от Сената. Този закон регулира емитирането на стейбълкойни, обезпечени с щатски долари, и изисква от емитентите да обезпечават изцяло своите токени с резерви в щатски долари и държавни облигации, както и да публикуват данните за резервите си и да се подлагат на редовни одити.
Приет беше и Clarity Act (Законът за яснота), който регулира дейността на борсите за криптовалути и въвежда ясно разграничение между термините „цифрови стоки” и „ценни книжа”.
По-рано, на 29 юни 2023 г., ЕС прие Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), въвеждайки ясни изисквания и разпоредби за криптовалутните активи и свързаните с тях дейности.
Експертите смятат, че подобна легализация на криптовалутите би могла да улесни развитието на нови технологии, да привлече повече инвестиции (поради прозрачност и законност) и да генерира данъчни приходи за държавната хазна от дейности, свързани с криптовалути.
Проблеми с криптовалутите
Глобалните проблеми, свързани с криптовалутите, включват тяхната висока волатилност, липса на регулация и скоростта на транзакциите. А също акциите, както и голямото разнообразие от токени, появяващи се буквално всеки ден.
Проблемът с волатилността (големи промени в цените за кратък период от време) се решава от стейбълкойните, поради обвързването им с традиционните платежни средства, като щатския долар или златото, обикновено в съотношение едно към едно.
Регулирането на криптовалутите в момента се провежда активно в повечето страни, като се въвеждат нови закони и се изпълняват различни програми. В някои страни, като Сингапур, Малта, Холандия и Естония, е законно да се плаща за стоки и услуги с криптовалута.
Скоростта на транзакциите, която в някои случаи може да отнеме до час, се решава чрез внедряване на нови протоколи за потвърждение, значително ускоряващи транзакциите. Те обаче все още са по-бавни от вътрешните банкови преводи, които сега са практически мигновени.
Перспективи за масово приемане
Нов етап в развитието на криптовалутите, който се разгръща пред очите ни, е нарастването на институционалното им приемане, което започна през 2022 г.
Правителствата очевидно се интересуват от тази технология: не само от регулирането на криптовалутите, но и от активното им внедряване във финансовите системи и използването на самия принцип на блокчейн за различни процеси.
Например, блокчейн може да се използва за провеждане на гласуване, което не допуска фалшифициране. Тези системи са също така децентрализирани, което значително повишава тяхната устойчивост на грешки, което е от съществено значение в критичната инфраструктура.
