Румъния планира да измени закона си за енергетиката, за да изисква от Националната дирекция по киберсигурност да определи технически стандарти за фотоволтаични системи и когенерация до 1 MW, насочени към предотвратяване на пробиви в данните и защита на работата на мрежата.
Румънският Сенат обсъжда проектозакон за изменение на Закона за енергетиката от 2012 г., което би въвело по-строги изисквания за киберсигурност за генератори на възобновяема енергия с капацитет до 1 MW.
Мярката би задължила румънската Национална дирекция по киберсигурност да определи техническите стандарти, които собствениците на фотоволтаични системи трябва да спазват.
Предложението също така предвижда, че на всички фотоволтаични системи и когенерация до 1 MW трябва да бъде предоставен достъп до мрежата и приоритетно диспечерско управление под надзора на DNSC.
В проекта се казва, че новите мерки са предназначени да предотвратят кражбата на чувствителна информация от активите за производство на електроенергия от участници във веригата за доставки или от „злонамерени“ държави, като същевременно гарантират стабилността на мрежата и сигурността на енергийните доставки.
Като част от обосновката за затягане на правилата за киберсигурност се цитира и Законът на Европейския съюз за нулевовъглеродната индустрия, който предвижда голяма част от енергийното потребление на Европа да се покрива от чисти енергийни технологии, включително фотоволтаични модули, батерии и термопомпи.
„Инсталациите за възобновяема енергия са изправени пред широк спектър от потенциални рискове за киберсигурността на веригата за доставки“, се казва в проектопредложението. „Този въпрос е обсъждан и на ниво Европейски съюз, което е довело както до препоръките му, адресирани до различни заинтересовани страни, така и, наскоро, до закона за нулевовъглеродната индустрия, който предвижда, че определена част от търговете за определени технологии за възобновяема енергия трябва да включват критерии за предварителна квалификация относно отговорно бизнес-поведение, киберсигурност и сигурност на данните“.
По-рано тази година секторната организация SolarPower Europe публикува доклад относно проблемите за киберсигурността, свързани със фотоволтаичните инсталации в Европейския съюз. Отделните страни вече предприемат стъпки в посока ограничаване на кибер-рисковете за възобновяемите централи.
Така например, през септември Националната агенция за кибер- и информационна сигурност на Чехия (Núkib) заяви, че китайските инвертори за малки слънчеви електроцентрали представляват потенциална заплаха за сигурността на нацията и следва да се избягват.
През юли холандското правителство заяви, че остава „нащрек“ за потенциални заплахи за киберсигурността, произтичащи от слънчеви инвертори. През това време Литва вече забрани отдалечен достъп на Китай до системите за управление на слънчеви, вятърни и акумулиращи съоръжения.
Държави с високо разпространение на малките слънчеви инсталации като Германия и Австралия започват да включват киберсигурността в регулациите за електроенергийните мрежи, стандартите за интелигентни инвертори и законите за защита на данните.
В САЩ Националната лаборатория за възобновяема енергия (NREL) разработи Рамката за киберсигурност на разпределените енергийни ресурси (DERCF), за да оцени състоянието на киберсигурността на федерални обекти.
В Саудитска Арабия пък изследователски институции като KAUST активно изучават заплахите за киберсигурността и стратегиите за смекчаване на тези заплахи специално при фотоволтаични системи.
