Време е хората да започнат да гледат сериозно на идеята за тераформиране, призоваха учени. Те настояват, че червената планета Марс може да стане зелена – да бъде годна за живот за човека.
Тераформиране – това е теоретичен процес на трансформиране на планета или луна, така че да стане обитаема за хората, подобно на Земята. Концепцията включва създаване и/или промяна на атмосферата, температурата и повърхностните условия на извънземен свят, за да наподобяват земната среда, като например добавяне на кислород към въздуха, създаване на течна вода на повърхността и установяване на стабилен климат.
Идея от научната фантастика
Марс е най-често обсъжданият кандидат за тераформиране. Предложенията варират от освобождаване на парникови газове за затопляне на планетата до въвеждане на микроорганизми, които биха могли постепенно да произвеждат кислород в продължение на хиляди години.
Доскоро идеята за тераформиране на Марс принадлежеше към научната фантастика – грандиозна визия за превръщането на студената, безплодна червена планета в свят, изпълнен с живот. Идеята е завладявала въображението на поколения наред. Ала сериозните учени до голяма степен я отхвърлят като невъзможна.
В нова статия, публикувана на сървъра за предпечат на научни публикации arXiv, екип от изследователи, ръководен от д-р Ерика ДеБенедиктис от Pioneer Labs, твърди, че е време тераформирането да се приеме сериозно като изследователска програма, не защото трябва да започнем утре, а защото последните пробиви в няколко области промениха концепцията от невъзможно до „просто много трудно“.
Д-р ДеБенедиктис излага аргументите ясно и просто. Преди тридесет години тераформирането на Марс се считаше за невъзможно, но новите технологии, от Starship на SpaceX, потенциално намаляващ разходите за изстрелване с коефициент хиляда, до напредъка в синтетичната биология и климатичното моделиране, коренно промениха уравнението.
Въпросът вече не е дали тераформирането е физически възможно. Въпросът сега е дали изобщо трябва да се стремим да го направим – и как бихме могли да подходим към такова невероятно начинание.
Три фази на тераформиране
Неотдавна д-р ДеБенедиктис бе лектор на семинар по време на форум под надслов „Зелен Марс 2025“. Презентацията представи интригуващ разказ, започващ с възможни планетарни крайни точки и проследяваща обратно до стъпките, необходими за достигането им. Визията се разгръща на фази.
Първо идва затоплянето, повишавайки средната температура на Марс с десетки градуси в рамките на няколко десетилетия, използвайки изкуствени аерозоли или парникови газове. Последните изследвания показват, че Марс има достатъчно воден лед, за да образува океан, покриващ близо 4 милиона квадратни километра на дълбочина от 300 метра. Повишаване на температурата с около 30°C може да започне да топи тези замръзнали резерви, създавайки условия, при които вече може да има налична течна вода на повърхността.
Втората фаза включва установяване на микробен живот. Тук синтетичната биология става ключова. Изследователите предлагат да се създадат екстремофили – микроби, които виреят в сурови условия, съчетавайки характеристики като температурна толерантност, радиационна устойчивост и безразличие към атмосферното налягане. Тези издръжливи организми биха могли потенциално да покрият Марс с растителност, подобна на водорасли, в рамките на десетилетия, започвайки бавния процес на атмосферна трансформация чрез фотосинтеза.
Последната фаза се простира отвъд векове или дори хилядолетия, изграждайки богата на кислород атмосфера, достатъчно гъста, за да поддържа сложен живот. Екипът предлага да се започне в огромни куполообразни местообитания, високи 100 метра, където фотосинтезата или електролизата на водата биха могли да генерират въздух за дишане. Отвъд тези структури, разпространението на растителния живот постепенно би допринесло за кислорода в по-широката атмосфера, въпреки че само този естествен процес би отнел хиляда години. В крайна сметка обаче хората-обитатели биха могли да напуснат защитните куполи и да живеят на повърхността на планетата.
Критични неизвестни
Изследването също така подчертава критични неизвестни, които трябва да бъдат разгледани. Какво се крие под обширните ледени покривки на Марс? Как биха се държали прашните бури в по-топла и по-влажна атмосфера? Необходими ли са материали за мащабна електролиза на водата, достатъчно ли са изобилни на Марс или биха изисквали скъп внос от Земята?
Отвъд техническите предизвикателства се крият и етичните въпроси. Ако решим да тераформираме Марс, ще го променим по начини, които може да не са обратими. Марс има своя собствена планетарна история и тераформирането на практика би сложило край на възможността ни да изучаваме този девствен пейзаж. Ако съществува местен марсиански живот, дори в микробна форма, нашите намеси биха могли да го унищожат.
Незабавни ползи
Изследователите твърдят, че изучаването на тераформирането има незабавни практически ползи за Земята. Технологиите, разработени за обитаване на Марс, от сухоустойчиви култури до устойчиви системи със затворен цикъл, биха могли да бъдат от пряка полза за нашата планета. Разработването на зелени технологии за космоса може да предложи път към тяхното усъвършенстване за земно приложение.
Все пак семинарът не препоръчва стартирането на мисии за тераформиране още утре. Вместо това той призовава за внимателни лабораторни изследвания, подробно климатично моделиране и евентуално малки експерименти по бъдещи мисии до Марс, за да се тестват стратегии за локализирано затопляне.
