Едно масово цитирано проучване на MIT твърдеше, че 95% от организациите, инвестирали в генеративен AI, получават „нулева възвръщаемост“. Оттогава в бранша активно се говори, че сме в инвестиционен „балон“. Почти всички са сигурни, че ще се спука. А какво ще последва – това никой не се наема да прогнозира.
Скептиците мърморят от месеци: шумът около AI може би изпреварва реалността. През август главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман каза на глас онова, което всички в Силициевата долина шепнеха. „Намираме ли се във фаза, в която инвеститорите като цяло са прекалено въодушевени от AI? „Според мен — да“.
После той сравни настоящия момент с дот-ком балона. „Балоните се появяват тогава, когато умни хора се превъзбуждат около някое зрънце истина“, обясни Алтман. „Технологиите са наистина важни. Интернет беше наистина голямо нещо. Хората просто се превъзбудиха“.
След този коментар събитията се развиха стремглаво. Алтман дръзна да изрече това, което мнозина си мислят.
Кой смята, че това е балон?
Накратко – много хора. Но не всички са съгласни кой или какво точно е надценено.
Технологичните лидери използват този момент на страх, за да атакуват конкурентите си и да се позиционират като бъдещите победители. Начинът, по който описват балона, зависи от мястото на собствената им компания.
Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг прави паралели с минали балони: Железниците, оптичните мрежи за интернет, дот-ком бума… Казва, че във всеки от тези случаи „инфраструктурата се изгражда, хората поемат твърде много дълг, след което се появява някакъв проблем… и много компании в крайна сметка фалират“.
Решението на Зукърбърг обаче не е Meta да намали темпото. Напротив — да продължи да харчи. „Ако в крайна сметка похарчим неефективно няколкостотин милиарда долара, това очевидно ще е много неприятно“, каза той. „Но бих казал, че рискът е по-голям от другата страна“.
Брет Тейлър, председател на борда на OpenAI и главен изпълнителен директор на AI стартъпа Sierra, използва модел от края на 90-те години, за да се ориентира в този AI балон. „Мисля, че най-близката аналогия на тази AI вълна е дот-ком бумът или балонът — в зависимост от нивото ви на песимизъм“, казва той.
Други обаче твърдят, че болката ще бъде „масова“. Главният изпълнителен директор на Google Сундар Пичай коментира наскоро пред BBC, че в настоящия бум има „известна ирационалност“. „Мисля, че нито една компания няма да бъде имунизирана, включително и ние“, добави той.
Какво надува балона?
Компаниите набират огромни суми пари и достигат безпрецедентни оценки. Голяма част от тези средства отиват за изграждане на гигантски центрове за данни. В тях инвестират както частни компании като OpenAI и xAI на Илон Мъск, така и публични като Meta и Google.
OpenAI е поела ангажимент да похарчи 500 милиарда долара за AI центрове за данни. Това е над 15 пъти повече от разходите за проекта „Манхатън“.
Тези шокиращи разходи не са напълно откъснати от реалността. Лидерите на водещите AI компании подчертават, че основното им ограничение е достъпът до изчислителна мощност. Повтарят го постоянно в разговорите си. Стартъпите не могат да получат нужните GPU ресурси. Хиперскейлърите разпределят изчислителната мощност и я пазят за най-добрите си клиенти.
Ако днешният AI пазар наистина е толкова ограничен откъм предлагане, може би агресивното изграждане на инфраструктура е оправдано? Но някои от числата са трудни за осмисляне.
Сам Алтман е казал на служителите си, че голямата цел на OpenAI е да изгради 250 гигавата изчислителен капацитет до 2033 г. Това приблизително се равнява на цялото електропотребление на Индия! Подобен план би струвал над 12 трилиона долара по днешни оценки.
„Наистина смятам, че има сериозен риск при изпълнението“, каза наскоро президентът и съосновател на OpenAI Грег Брокман. „Всичко, което казваме за бъдещето, го виждаме като възможност. Това не е сигурност. Но несигурността не идва от научни въпроси — а от огромното количество работа“.
Кой е изложен на риск и кой е виновен?
Зависи кого питате. По време на августовската вечеря с журналисти Алтман беше пределно ясен къде вижда излишъка. Той нарече „безумно“ това, че някои AI стартъпи с „трима души и една идея“ получават финансиране при толкова високи оценки. „Това не е рационално поведение“, каза той. „Някой ще изгори, струва ми се“.
И не само Алтман смята така. „В Силициевата долина има „повече компании, отколкото идеи“, каза наскоро в подкаст съоснователят на Safe Superintelligence и бивш главен учен в OpenAI Иля Суцкевер.
Демис Хасабис, главен изпълнителен директор на Google DeepMind, даде подобна диагноза през ноември. „Изглежда, че очевидно има балон на частния пазар“, каза той. „Гледаш начални кръгове на финансиране с практически нищо, оценени на десетки милиарди долари. Това изглежда малко неустойчиво“.
Главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей също е критичен. Той споделя, че има доверие в самата технология, но се тревожи от поведението на други компании от бизнес гледна точка.
„От икономическа страна имам притеснения. Дори ако технологията изпълни всичките си обещания, има играчи в екосистемата, при които дори малка грешка в тайминга може да доведе до лоши последици“, каза той.
Амодей насочва вниманието и към т.нар. „кръгови сделки“. Това са все по-чести споразумения, при които доставчици на чипове като Nvidia инвестират в AI компании. След това тези компании харчат средствата именно за… техните чипове. Anthropic е участвала в подобни сделки, казва Амодей, но „не в същия мащаб като някои други играчи“.
Опасността, обяснява той, идва, когато числата станат прекалено големи. „Ако започнеш да трупаш такива сделки и стигнеш до огромни суми, и казваш: ‘До 2027 или 2028 г. трябва да правя по 200 милиарда долара годишно’, тогава да — можеш да се преразтегнеш“.
Зукърбърг сподели сходно послание по време на вътрешна сесия с въпроси и отговори след последния отчет на Meta. Той отбеляза, че нерентабилни стартъпи като OpenAI и Anthropic рискуват фалит, ако сгрешат тайминга на инвестициите си. В същото време Meta има предимството на силен паричен поток.
Как може да се спука балонът?
Технологични ръководители и инвеститори смятат, че балонът най-вероятно ще се спука, ако прекомерно финансирани стартъпи не успеят да станат печеливши. Или ако не израснат до оценките, които им се приписват.
Този балон може да продължи по-дълго от предишните, смятат някои специалисти. Но ефектите ще бъдат дълбоки, когато краят настъпи.
Амодей от Anthropic илюстрира проблема: дългосрочните ангажименти за центрове за данни, съчетани с бързия и непредсказуем ръст на приходите, създават „конус на несигурност“ за това колко да се харчи.
Двата най-известни частни играча в AI — OpenAI и Anthropic — все още не са печеливши. Скорошна графика на Deutsche Bank постави ситуацията в ясен исторически контекст. Amazon е „изгорила“ 3 милиарда долара преди да стане печеливша. Tesla — около 4 милиарда. Uber — 30 милиарда. OpenAI се очаква да изгори 140 милиарда долара до 2029 г., а Anthropic — 20 милиарда до 2027 г.
В същото време консултантите от Bain изчисляват, че вълната от инвестиции в AI инфраструктура ще изисква 2 трилиона долара годишни приходи от AI до 2030 г. Само за да се оправдаят инвестициите! Това е повече от общите приходи за 2024 г. на Amazon, Apple, Alphabet, Microsoft, Meta и Nvidia, взети заедно.
Повечето от лидерите на големите технологични компании са убедени, че техният мащаб им позволява да понесат „скъпа грешка в изчисленията“. Това, което ги тревожи, са всички останали компании — тези с висок дълг или без печалба. Дори OpenAI и Anthropic.
Все още има и голяма несигурност относно техническата посока на AI. Очаква се големите езикови модели да останат ключови, но лидерите в индустрията не са единодушни какви допълнителни пробиви са нужни за общ изкуствен интелект (AGI).
Някои залагат на AI, който разбира физическия свят. Други се фокусират върху обучение, подобно на човешкото. С други думи — какво ако цялото това безпрецедентно харчене се окаже залог на грешния кон?
Въпросът днес
Това, което прави момента сюрреалистичен, е откровеността. Същите хора, които наливат милиарди в AI, открито признават, че всичко може да се срине.
Тейлър го описа като съществуването на две истини едновременно. „Вярно е, че AI ще трансформира икономиката“, каза ми той. „И също така вярно е, че сме в балон и много хора ще загубят много пари. И двете са напълно верни едновременно“.
„Когато прахът се слегне и се види кои са победителите, обществото печели от тези изобретения“, каза през октомври основателят на Amazon Джеф Безос. „Това е реално. Ползата за обществото от AI ще бъде огромна“.
Goldman Sachs твърди, че AI бумът днес изглежда така, както технологичните акции през 1997 г. Това е няколко години преди дот-ком балонът действително да се спука.
Банката посочи пет предупредителни знака от края на 90-те, които инвеститорите трябва да следят и днес: пик на инвестициите, спад в корпоративните печалби, нарастващ корпоративен дълг, намаляване на лихвите от Фед и разширяване на кредитните спредове.
Вероятно индустрията все още е далеч от нивата от 1999 г. Но дисбалансите се натрупват бързо.
Майкъл Бъри, който стана известен с това, че предвиди срива на жилищния пазар през 2008 г., също сравнява AI бума с дот-ком балона от 90-те. Може би AI ще ни спаси от собствената ни ирационална еуфория. Но засега живеем в „междинен момент“.
Всички знаят какво предстои, но продължават да надуват балона. А тези думи са на Алтман: „Някой ще загуби феноменално много пари. Просто не знаем кой“.
