10 февруари е Денят на безопасния интернет – символична дата, която ни напомня, че технологиите могат да повишат нивото на нашата безопасност онлайн, но не могат да заменят собствената ни преценка. Защитните стени, криптираните месинджъри, родителският контрол и всички други дигитални средства помагат, но никое от тях не може да ни защити, ако се откажем от единствената защита, която работи от много преди настъпването на дигиталната ера: здравият разум.
Почти всяка онлайн заплаха – дезинформация, измама, кражба на самоличност – разчита на едно нещо: да накара човек да пренебрегне собствените си инстинкти. Но именно те могат да ни опазят. Четем оферта, която е извънредно примамлива? В мига на изкушението е редно да си помислим: „твърде хубаво е, за да е истина“. Съобщение, което изглежда леко странно? – „Нещо тук не е наред“. Заглавие, което ни кара да бързаме и да решаваме на секундата? – „Опа, тук някой разчита на първосигналната реакция“.
Технологията може да сигнализира за рискове, но само човешкото съзнание може да интерпретира събитията в тяхната цялост и в контекст. Здравият разум трябва да ни подтикне да се поколебаем, преди да кликнем, да се усъмним, преди да споделим, да проверим, преди да се доверим. Именно психическата ни „имунна система“ ни пази от повечето капани, които процъфтяват онлайн.
И тук идва решаващият въпрос: откъде се взима здравият разум?
Изкуственият интелект, вече вездесъщ, може да подсили нашите способности, но ако ги нямаме – няма какво да подсили. Той е само катализатор И обратното е вярно – може да подсили грешките ни. Ако си позволим да възлагаме мисленето на външни алгоритми, без да използваме собствения си разсъдък, създаваме катастрофална формула: мощни технологични инструменти, управлявани от безкритични умове.
Тази комбинация е хранителният субстрат, в който благодатно покълват почти всички беди на онлайн-опасността: лакомото поглъщане на фалшиви „новини“, пазаруването от „неустоими“ оферти с тиктакащ часовник, сдаването на важни лични и финансови данни в онлайн-формуляри с незнайни получатели…
AI не е заместител на интелигентността. Той само ѝ дава по-голям обхват. Ако я има. Тогава изкуственият интелект ще ни помага да стигнем по-далеч.
В деня на безопасния интернет нека се постараем да запазим – и култивираме – естествения интелект. Безопасността в онлайн света не се свежда само до инсталиране на актуализации или използване на трудни пароли.
Имаме нужда от знание, критичност и мисловна предпазливост
- Нека направим пауза, преди да реагираме на „спешно“ съобщение – емоцията е лостът, на който разчитат повечето онлайн манипулации.
- Нека проверим източника – достоверността е по-важна от модерността.
- Нека си задаваме прости въпроси – „кой печели, ако направя това?“
- Нека бъдем здравословно подозрителни – секунда проверка няма да преобърне света, но ще ни предпази от пакост.
Безопасният интернет започва и свършва със самите нас. Никоя система, никакъв софтуер, никоя технология не може да ни предпази, ако загубим здрав разум. Инструментите могат да ни помагат, но не могат да заместят отговорността, която носим като индивиди, действащи в един изцяло свързан свят.
Изкуственият интелект ще продължи да се развива. Заплахите ще продължат да еволюират. Най-добрата ни защита е да се уверим, че нашият собствен интелект също се развива.
