Китай ускорява офанзивата си в областта на изкуствения интелект, като залага на ниска цена и масово внедряване вместо на елитни, скъпи модели. Пекин вижда AI като стратегически инструмент за икономическа и технологична доминация, но и като лост за влияние върху глобалната информационна среда. Тенденцията поставя и въпроса за трудния избор между достъпността и стратегическата автономия.
Изкуственият интелект навлиза в решаващ етап от развитието си в Китай. Последните ходове на китайските лаборатории поставят под съмнение доминацията на американските „гранични лаборатории“ като OpenAI.
Миналата седмица ByteDance, компанията зад TikTok, представи инструмент за генериране на видео с изкуствен интелект под името Seedance 2.0. Той създава висококачествени кинематографични клипове чрез текстови подсказки. И то с видимо пренебрежение към въпросите за авторското право.
Седмица по-късно Anthropic, разработчикът на чатбота Claude, обяви, че три китайски лаборатории са създали хиляди фалшиви акаунти, за да изцедят отговори от Claude чрез практика, известна като „дестилация“, която може да се използва за подобряване на собствени AI модели.
Тези събития подхраниха спекулациите, че Китай постепенно печели инициативата в глобалната надпревара за AI. Въпросът е дали това действително е така. И дали става дума за технологично лидерство или за различна стратегия.
Евтини, масови инструменти
Макар най-напредналите модели все още да се разработват основно от американски компании, Китай настойчиво инвестира в създаването на евтини и масово достъпни инструменти. Това е различен подход. Ако тези решения се наложат глобално, те могат да създадат дългосрочна зависимост от китайските платформи и екосистеми.
Секторът се подготвя за „вихрушка“ от евтини китайски AI модели, пише Ройтерс. Китайските компании системно намаляват цената на използване на своите системи. Това променя икономиката на внедряването.
Дали зад това има стратегически замисъл? Официалните китайски документи определят изкуствения интелект като „нов двигател“ за превръщане на страната в производствена и кибер-свръхсила, както и като ключов фактор за икономическото развитие.
Още от 2017 г. Пекин открито говори как AI е в центъра на международната конкуренция. В ключов стратегически документ се посочва, че до 2030 г. китайските технологии и приложения в сферата на AI трябва да достигнат водещи световни равнища. Целта е Китай да се превърне в глобален иновационен център за изкуствен интелект.
Този стремеж към доминираща позиция обяснява агресивната ценова политика на китайските компании. Ако направиш дадена технология достатъчно евтина, тя може да стане повсеместна. А масовото разпространение често е по-решаващо от първенството по отделни технически показатели.
Цената до голяма степен определя кой ще внедри AI първи и кои модели ще бъдат интегрирани в софтуер и услуги. Дори Съединените щати да запазят лидерство по отношение на най-елитните метрики, китайските продукти могат да придобият глобално влияние чрез мащабно използване. А това означава реална структурна тежест.
Високотехнологична мека сила
Китай обаче не представя своите AI технологии единствено като инструмент за национално надмощие. Риториката е различна. Те се позиционират като принос към човечеството.
В изявление от 2019 г. на национален експертен комитет по управление на изкуствения интелект се посочва, че развитието на AI трябва да повишава „общото благосъстояние на човечеството“ и да „служи на прогреса на човешката цивилизация“.
Формулировката е показателна. Тя рамкира технологията като етап в историческото развитие, а не просто като инструмент на държавна политика.
Така се създава внушение, че китайското лидерство в областта на AI носи универсална полза. Това е класически пример за упражняване на т.нар. мека сила чрез технологии.
Инструменти като Seedance могат да разклатят утвърдени бизнес-модели в развлекателната индустрия. Но ефектът не се изчерпва с това. Евтините и висококачествени генеративни медии се разпространяват бързо.
Ако китайските системи се превърнат в стандарт, те ще залегнат в ежедневните практики на създателите на съдържание, навиците на разработчиците и платформените взаимоотношения, особено на пазари извън Запада, където достъпната цена е решаващ фактор, а скептицизмът към американската технологична доминация е по-силен.
Разпространението на „китайския модел“
За много от големите държави, които са партньори на САЩ, масовото навлизане на китайски AI инструменти създава стратегическа дилема. Докато технологията е изгодна, съществуващите и без друго съмнения за „рисковете за сигурността“ могат да доведат до мерки, подобни на тези срещу китайските производители на мрежово оборудване.
От друга страна, анализатори очакват, че е възможно различни държави да започнат да възприемат „китайския модел“ на мащабна цензура и автоматизирано наблюдение.
През 2022 г. Администрация за киберпространство на Китай въведе правила за алгоритмите, които подреждат новинарски емисии и платформи за кратко видео. Доставчиците са задължени да „поддържат масовите ценностни ориентации“ и да „разпространяват позитивна енергия“.
Формулировките звучат доста мъгляво, но за мнозина е ясно какво означават. Алгоритмите определят какво достига до потребителите и какво остава невидимо. Следователно регулацията им е инструмент за контрол върху информационната среда. Това може да се случи и другаде по аналогичен начин.
