
Настоящата система за разпределяне на милиарди средства за научни изследвания е проектирана за свят без AI агенти – но именно AI агентите ще преобразят практиките при отпускане на грантове за наука, твърдят в нов анализ двама изследователи.
Ново поколение инструменти с AI може коренно да преобърне начина, по който се финансират научните изследвания, смятат професорите Герайнт Рийс и Джеймс Уилсдън от Калифорнийския университет.
Агентите с изкуствен разум са по-усъвършенствани от чатботовете; те не просто отговарят на въпроси, а изпълняват задачи, състоящи се от множество стъпки. Могат да търсят в мрежата, да четат документи, да пишат и изпълняват код, да се обаждат на външни услуги и други, за да постигнат определена цел.
Що се отнася до писането на предложение за грант, агентите с AI могат да бъдат обучени върху публично достъпния трудов стаж на изследователя, критериите за грантове и вече успешно финансирани грантове, за да генерират идеи и дори напълно оформени заявления за кандидатстване. Поради това едно прилично откъм качество предложение за грант може да бъде създадено за малка част от времето, което е отнемало преди, с минимални усилия.
Добре, но това крие риск от претоварване на финансиращите агенции с огромни обеми висококачествени предложения. А трябва да бъдат разпределени ограничен брой грантове. Следователно тези агенции ще бъдат много по-затруднени да направят избор какво или кого да финансират.
„Финансиращите комисии винаги са се сблъсквали с трудни избори, но поне биха могли да твърдят, че разграничават отличните идеи от просто добрите,“ казва водещият автор, професор Герайнт Рийс, вицепроректор по изследвания, иновации и глобално ангажиране в UCL.
„Агентният изкуствен интелект прави това твърдение все по-кухо. Финансиращите не са изправени пред далечна заплаха – данните показват, че системата вече е под напрежение. Добрата новина е, че съществуват по-добри подходи, но прозорецът за действие се стеснява“, допълва той.
Като потвърждение идва ново изследване, проведено от професорите Рийс и Уилсдън, което установи, че броят на заявленията за безвъзмездни средства се е увеличил през последните години.
В проучване на стотици хиляди заявления за безвъзмездни средства от 12 мултидисциплинарни изследователски организации в шест държави, които са партньори в Института за изследвания върху изследвания (RoRI), финансиращите организации отчитат увеличение от 17% в броя на заявленията между 2022 и 2024 г., като увеличението е 57% между 2022 и 2025 г.
Този ръст варира от 14% за заявленията за постдокторски стипендии в Британската академия до 142% за стипендиите на ЕС „Мария Склодовска-Кюри“. Може да има няколко обяснения за някои от тези промени, но изследователите смятат, че изкуственият интелект е изиграл значителна роля.
„Подобно рязко увеличение на обема на заявленията за финансиране започват скоро след стартирането на ChatGPT,“ забелязва съавторът професор Уилсдън (катедра „Наука, технологии, инженерство и публична политика“ на UCL и изпълнителен директор на Института за изследвания). „Така че вероятно значителна част от това увеличение е свързано с използването на генеративен изкуствен интелект. Това е само продукт на по-ранни версии на LLM: възможностите на по-новите агентни системи ще увеличат обемите още повече”.
Междувременно рецензентите ще използват същите агентни инструменти за оценка на предложенията – така че бързо достигаме до точка, в която системите за финансиране и преглед на безвъзмездни средства ще се сринат, освен ако финансиращите организации не приемат нови стратегии за управление на обема и търсенето и за оценка на качеството, предупреждава проф. Уилсдън.
Изследователите обаче настояват да не се ограничава използването на генеративен изкуствен интелект от кандидатите, което вероятно би било невъзможно за прилагане и неадекватно за настоящото предизвикателство. Вместо това те призовават финансиращите организации да използват силата на агентните системи с изкуствен интелект, за да преоткрият системата за финансиране, вместо да потискат използването им.
Това може да включва използване на изкуствен интелект за профилиране на кандидатите от множество гледни точки, което позволява на финансиращите организации да идентифицират и сравняват кандидати. Може да се постигне и приоритизиране и подбор на кандидатури чрез идентифициране на кандидати, чиито резултати съответстват на твърденията в заявлението им, или чрез използване на предсказващи евристики, които търсят новост и потенциално въздействие.

