Забраната за соларни инвертори и системи за преобразуване на енергия от Китай и други страни, считани за високорискови от Европейската комисия, може да засегне около 14% от прогнозираното търсене на слънчева енергия в ЕС от 2026 до 2030 г., според анализ на Wood Mackenzie. Това е еквивалентно на над 28 GWdc търсене на соларни инвертори.
През април Европейската комисия продължи с плановете си за ограничаване на финансирането от ЕС на фотоволтаични проекти, използващи инвертори от високорискови доставчици, позовавайки се на опасения за киберсигурността.
Политиката се разпростира и върху проекти за съхранение на енергия в батерии. Wood Mackenzie очаква тя да засегне 12% от бъдещите внедрявания на съхранение на енергия в ЕС до края на десетилетието.
„От решаващо значение е, че Европейската комисия иска от държавите членки на ЕС да приемат това ограничение за всички проекти за слънчева енергия и съхранение на енергия, получаващи финансиране от собствените си национални бюджети“, се казва в доклада.
„Ако държавите-членки се съобразят, делът на засегнатия капацитет ще се разшири значително отвъд настоящите оценки“, предупреждават анализаторите от Wood Mackenzie.
Забраната за китайски слънчеви инвертори, която косвено цели да намали доминацията на китайските компании на европейския пазар на слънчеви инвертори, се очаква да засегне най-силно страните в Централна и Източна Европа.
Wood Mackenzie посочва Румъния, България, балтийските държави и Гърция като най-изложените пазари. Очаква се забраната да засегне и проекти от комунален мащаб, които получават институционално финансиране от ЕС в Северна Африка, Близкия изток и Каспийския регион.
„Усложненията при обществените поръчки, промените в дизайна и принудителното разделяне на интегрираните батерийно-инверторни системи представляват допълнителни предизвикателства, особено на чувствителните към цените източноевропейски пазари“, каза Джо Шангроу, анализатор в Wood Mackenzie.
Забраната ще засегне около 4 до 5 GW търсене, според Хуан Монж, главен анализатор в Wood Mackenzie. Все пак приблизително 80% от европейското търсене на слънчева енергия и съхранение преминава през частни и национално финансирани канали, където „китайското господство в областта на инверторите ще остане непокътнато засега“.
„Истинските въпроси сега са как Комисията ще актуализира Закона на ЕС за киберсигурност, за да третира слънчевите инвертори като критична инфраструктура и дали държавите-членки на ЕС ще последват примера на Комисията и ще разширят тези ограничения до собствените си национални програми за финансиране“, добави Монж. „Ако това се случи, мащабът на смущенията се променя значително.“
Европейската комисия започна да преразглежда Закона си за киберсигурност през януари с дебат, който подчерта зависимостта от ограничен брой доставчици на слънчеви инвертори като „значителен риск за сигурността“. Последва доктрина за сигурност, публикувана от Комисията в края на миналата година, която определи слънчевите инвертори като „зависимост с висок риск“.
През юни Европейската комисия заяви, че цифровата инфраструктура за производство на слънчева и вятърна енергия „се очертава като приоритетен проблем за киберсигурността“, като обяви планове за извършване на оценка на риска от слънчеви и вятърни инсталации в ЕС.
