В последните дни шефовете на едни от най-големите компании за изкуствен интелект предупредиха за опасността от безконтролното развитие на технологията и призоваха за забавяне на темпото и регулации. Но защо точно те излизат с подобен призив? Изглежда нелогично, прострелване в крака, на първо четене. Какво се крие зад алтруистичните мотиви?
Интересна гледна точка по темата представи във Facebook журналистът Йордан Бързаков. Публикуваме без съкращения неговия коментар:
“Много е сладка тази алтруистична тревожност за бъдещето на човечеството, която тия дни се лее от устите на мъжете, създали трите или четирите най-големи AI компании. И вероятно в част от думите им има частица откровеност, вероятно наистина дори техните мозъци са започнали да се плашат от бъдещето, което градят и което очевидно не познават.
Обаче работата ми ме е научила да питам винаги “Къде са парите” и този случай ми изглежда прекалено класически, за да “купя” тревожността за чиста монета.
Рано или късно големите започват да искат регулация, за да затворят входа на малките към големите пари.
Когато си свръхликвиден независимите одити за безопасност, поддържането на извънредни екипи, документирането на всяка тренировъчна стъпка, поддържането на юридически екипи, къмплайънс екипи, одитори и още там 100 неща не е мисия невъзможна. Когато си стартъпче с добра идея и 15 голобради глави – е мисия невъзможна.
Цедка е, ама е цедка на банковите сметки, а не на правилата за безопасност.
Освен това, ако си поел ангажименти за стотици милиарди – то не бяха чипове, дата центрове, дългосрочни договори, енергийни доставчици и мощности, и харчиш като луд, както не е харчил вероятно никой и никога в историята, а резултатите ти се бавят – не е лошо да си намериш оправдание. А най-хубавото оправдание от всички е алтруистичното.
Нищо от това не значи, че опасности няма. Значи, че залогът е твърде голям, за да се хванем на тази кука”.
