Все повече професионалисти от различни сфери сe улавят как използват език, характерен за изкуствения интелект, в ежедневните си разговори. Най-често това става чрез прецизните фрази, използвани в заявките (промптове), или чрез епитетите, които големите езикови модели щедро вмъкват в отговорите си.
„Това не е сутрешна среща. Това е рестарт“, заявила Сара Вимеркранц, съдружник-основател на стокхолмска фирма за рисков капитал, започвайки служебна среща с колеги. Похватът е известен като „рамкиране чрез контраст“ – любим реторичен прийом на чатботовете. Вимеркранц признава, че е възприела толкова много съдържание, генерирано от AI, че сега думите ѝ идват съвсем естествено.
Разговорите в офиса все повече наподобяват чатове с ChatGPT на OpenAI или Claude на Anthropic; макар прекалено бурните похвали да са чужди на шведската култура, хората с изненада установяват, че наричат колегите си „блестящи“ и „много умни“ – точно както правят подмазваческите чатботове.
Уил Барнет, специалист по човешки ресурси в стартъп от района на залива на Сан Франциско, смята, че все още говори като човек, но усеща влиянието на AI в имейлите и служебните си съобщения. Казва, че в писането му са се промъкнали известна формалност и безличност, нехарактерни за обичайния му стил. Понякога мисли, че служебните текстове, които съставя, биха могли също толкова лесно да бъдат генерирани от някакъв „джи-пи-ти“ – със същия краен резултат.
Изглежда, че AI кара хората да заприличат на него, а не обратното. В резултат на това Барнет започва съзнателно да редактира съобщенията си, за да не изглеждат като съдържание, генерирано от изкуствен интелект, разказва Уолстрийт Джърнъл.
Консултантът по ИИ въпросите Али К. Милър разказва за скорошна среща с основатели на стартъпи, по време на която разговорът се насочил към т.нар. „език на пещерния човек“ – термин, описващ изключително директния и лаконичен стил, използван за съставяне на заявки към AI.
Участниците признали, че този комуникационен стил навлиза в ежедневието им; понякога дори им се искало да използват списъци с булети в разговорите си в реалния свят. Милър започва да цени текстовете от ерата преди ChatGPT (преди края на 2022 г.) и думите, които чатботовете рядко използват – като например „какофония“.
Изкуственият интелект реагира добре на ясно дефинирани цели и хората се опитват да възприемат този подход: ако някой започне да говори многословно и без ясна посока, може да бъде прекъснат с въпроса: „Каква е целта?“. В резултат на това хората започват да се изразяват по-конкретно и сбито. Това, от своя страна, помага на AI агентите, записващи срещата, да генерират по-качествени резюмета.
Даниел Волковиц, служител в стартъп за изкуствен интелект в Сан Франциско, споделя, че му става все по-трудно да прави разлика между съобщения, написани от хора, и такива, генерирани от AI, в чатове или имейли; той дори е започнал несъзнателно да пише като невронна мрежа.
„Чувствам как мозъкът ми атрофира“, признава той. Дийпан Мехта, жител на Сан Франциско и ръководител на стартъп за AI, въвежда в офиса си система от типа „буркан за глоби“: всеки път, когато служител използва фраза, типична за света на изкуствения интелект, получава отбелязване на табло, а „губещият“ трябва да почерпи колегите си в края на седмицата.
Анджела Нибс, експерт по връзки с обществеността с двайсетгодишен опит, винаги се е опитвала да отучи ръководителите от навика да използват корпоративен „новоговор“ и професионален жаргон – задача, която става още по-трудна с навлизането на изкуствения интелект.
Когато Нибс пита ръководителите защо са създали бизнеса си, те изброяват „трите стълба“ на стратегията си и говорят за пазарни перспективи и конкурентни предимства. Всичко това звучи безупречно, но е напълно безинтересно за слушане.
