Платформите за бизнес-анализ на бъдещето ще са семпли и интуитивни, много мобилни, „облачни“, много социални и на всяка цена перфектно организирани. Това е единственият път към успеха им и колкото по-скоро разработчиците разберат това, толкова по-вероятно ще имат пазарен успех, а потребителите, които го осъзнаят, ще извлекат максимума от технологията – и от инвестицията си.
Семпли и интуитивни BI
„У дома имаме интернет и компютър и всичко е лесно. Когато нещо ни интересува, проверяваме в Google. Резервираме билети за самолети или автобуси. Плащаме данъците си. Вземаме информация от ведомствата. Лесно. Но ето, че сутрин отиваме в офиса и там започва титаничната борба с технологията – страшна мъка: всичко е толкова сложно и изисква толкова много усилие, за да извлечем данните, да направим анализ. И това е резултат от дългогодишното развитие на технологиите?!“ – с тези встъпителни думи Тимо Елиот, международен BI експерт, шокира гостите на конференцията „BI Roadshow 2010“, организирана на 16 септември от IDC България.
Авторитетният специалист разтърси из основи представите за софтуера за бизнес анализи, традиционно възприеман като мощен и сложен инструмент, с който борави висшият мениджмънт, при това след провеждането на специализирано обучение.
„Технологията винаги е била използвана първо от правителствата и бизнеса – едва след това от обикновените хора. Но именно в нашия чисто потребителски свят хората ползват по-усъвършенствана, по-лесна за боравене технология. Затова ние, BI специалистите, трябва да се огледаме навън и да се научим как да използваме подобна технология вътре организацията“ – продължи Елиот.
Най-новите проучвания сочат, че един от основните проблеми в реализацията на BI проектите е сложността на работа с подобна система. Именно сложността остава най-голямата бариера пред използването на BI, което от своя страна значи, че интерфейсите на този род решения не са добре конструирани. „Инвестирали сме милиони, но все още нещо пречи да извлечем ползата от нашата BI“, обяснява Елиот.
За да могат BI системите да станат семпли, те трябва да имат интуитивен интерфейс – такъв, че човек спонтанно да се ориентира в него. Това значи всеки потребител да може да отвори програмата и да започне да работи с нея веднага, и дори само вроденото му човешко любопитство да е достатъчно, за да се справи. „Колко от нас са ходили на обучение за това как се работи с търсачката на Google?“ – реторично пита Елиот. Не, никой не е ходил на обучение и не е чел книжка с инструкции. Точно такъв тип интерфейс е нужен на BI решенията.
Друг пример, който може да се посочи в този контекст, са видео-игрите – увлекателно забавление за млади и стари. В тези игри първото ниво винаги е лесно – толкова лесно, че човек, който никога не е играл, да може да се справи. С всяко следващо ниво трудността леко се увеличава, така че остава преодолима за играча. По подобен начин интерфейсите на BI системите биха могли да изглеждат семпло и лесно за боравене, а с напредването на потребителя да се усъвършенстват и задълбочават нещата, които той може да прави.
Мобилните технологии са навсякъде около нас и това е печеливша ситуация за всички. Мобилността неизбежно ще превземе и BI.
Повечето хора имат мобилни устройства в себе си едва ли не навсякъде: носим мобилния си телефон там, където не бихме носили нито лаптоп, нито таблет. Носим ги повече от всичко друго. Не е ли това идеална възможност за BI?
Въоръжени с потенциала на вездесъщите мобилни устройства, BI могат да се превърнат в истинско конкурентно предимство. Един таблет, например, е „прекрасно средство за продажби за старшите шефове“, казва Елиот. Те биха били доволни да боравят с BI данните си навсякъде и по всяко време и биха се чувствали горди да показват красивите графики за успешния си бизнес чрез елегантния дисплей.
Още по-интересни перспективи обещава „смесената реалност“ – когато види един замък например, човек го заснема, а върху изображението моментално и автоматично се наслагват всички данни за него. Телефонът се превръща в електронна „показалка“, която моментално поднася всички аналитични данни за обектите, които човекът посочи с нея.
Един човек имал къща в един съвсем обикновен град, на една обикновена улица. Къщата му струвала 120 хиляди долара. В държавния регистър обаче веднъж някой „пипнал“ и променил стойността на…. 400 милиона долара. Каква шега само!
В края на годината собственикът получил шокираща покана от данъчните служби да заплати данъка за своя имот в размер на осем милиона долара. Тези пари той не можел да плати, но се разбрал с данъчните служби за проблема. В регистъра обаче никой не променил грешната стойност.
Собственикът не платил 8 милиона долара данък, но в края на следващата година общинският бюджет се оказал с „дупка“ от 8 милиона. Някъде някой бил планирал, че тези 8 милиона ще влязат в бюджета и ще се използват за социални проекти.
От „дупката“ пострадало местното училище – ограничили финансирането му за спортни дейности, екскурзии и допълнителни учебни пособия. Това довело до тъжна картина – хиляди гневни деца, хиляди гневни родители.
„Две са поуките от тази история, – казва Тимо Елиот. – От една страна трябва да помним, че дори един малък, лек и много глупав проблем с данните може да се разпростре много нашироко. И второ, винаги потърпевшите от тези грешки са… хората. Истината е, че всяка фирма има проблем с качеството на данните. Въпросът е колко го осъзнават.“
По аналогия с финансовите институции и „облачните“ BI следва да се приемат като достатъчно сигурни и надеждни. Според Елиот, доставчиците, които осигуряват „on-demand“ системи за бизнес-анализи, имат много по-добри възможности за гарантиранена сигурността на данните, отколкото конкретния ИТ отдел на което и е да предприятие.
Социалните елементи проникват все по-силно в системите за бизнес-анализ. „Глобалното село“ гъмжи от активни хора, които популяризират своите отзиви – за продукт, за услуга, за марка, за фирма. Отзиви има и положителни, и отрицателни, а пространствата, в които намират място, стават все по-динамични. „Във всяка секунда всяко име, което напишете онлайн, ще изведе стотици и дори хиляди резултати, много от които почти в реално време“.
Една модерна система за бизнес-анализ трябва да обхване тези нюанси на социалното общуване. Така например, ако чрез BI се търси причината за необясним спад в продажбите на даден производител в даден регион, то възможно е именно публикациите в блогове и социални мрежи да разкрият причината – например, нелюбезен търговец – причина, която иначе BI системата не би могла да открие.
Проблемът с бизнес-стратегията се състои в това, че в повечето организации тя е тайна за служителите на самата организация. Стратегията се пази в тайна, тя се трансформира в изисквания за бюджета, в нормативи и минимални изисквания, но уви това не е ясно послание. Ако обаче служителите не знаят каква е стратегията на ръъководството, те няма как да знаят как да работят, за да реализират стратегията на този бизнес.
Но приложимо ли е всичко това?
Най-важният фактор са хората
Г-н Елиът, BI пазарът днес предлага добър избор от добре усъвършенствани технологии, а вие току-що описахте как щ се развие „BI системата на бъдещето“. Но за да започне тя да се използва в дадено предприятие, някой трябва да вземе решението за това. Подготвени ли са мениджърите да вземат такива решения?
Най-важният фактор, който прави един BI проект успешен или провален, е фактор, който няма нищо общо с технологията: това са хората. Става дума за култура, за тренинг, за способностите управление на промяната, за правилното поставяне на целите.
Един от проблемите, който често виждам, е че BI се внедрява като техническо решение от ИТ отдела. Мениджърите си казват „лесно е, слагаме база данни, инсталираме приложението и готово“. Но BI всъщност не е технически проект. Това е бизнес проект! Това е бизнес промяна. Такъв проект трябва да се води от хора, които разбират бизнес-потребността от промяната.
Но доколко бизнес-хората, т.е. мениджърите, разбират нуждата от тези решения – или за мнозина е въпрос на мода или пък ход, провокиран от това, че конкурентните дружества правят BI проекти?
Това, което забелязвам, е, че BI се счита за нещо много важно нещо, но то не се приема за спешно. Да, важно и стратегическо е, но не се счита за нещо, което е въпрос на живот и смърт и трябва да стане веднага. Да, нерядко мениджърите не намират време да започнат такъв проект, защото са заети с други неща, които смята за по-важни.
Друг проблем е, че бизнес хората надценяват собствените си възможности по отношение на това колко добри са в разбирането на бизнеса. Статистиката показва, че 93% от шофьорите вярват, че са по-добри от средностатистическия шофьор. По същия начин и шефовете вярват, че са отлични майстори на анализа и вземането на решения. Те имат това бодро усещане за себе си, че са адски добри и никой не знае колкото тях.
Вие говорите за BI на бъдещето, за облачни BI, за социални медии – една съвсем различна представа за BI в сравнение с днешната. Кога ще се промени разбирането за BI?
Промяната вече се случва. Да направиш BI достъпен за повече от служителите на фирмата е нещо, което можем да направим още днес. Нека хората имат достъп до няколко семпли отчети, които касаят работата им. Те ще започнат да ги преглеждат, след известно време ще започнат да задават въпроси. Въпросите им ще стават все по-добри, все по-проницателни. Така се променят очакванията, така се променя бизнес-културата.
Кои индустрии най-бързо възприемат тези нови подходи, за които стана дума досега?
Традиционно финансовите организации и телекомите са тези, които водят. Но това е нормално, защото това са индустрии, водени от информацията. Те държат на информацията, защото за тях те я основно нещо! Търговията на дребно е друг сектор, който е водещ в прилагането на новите технологии и подходи. Тези предприятия боравят с много информация, малки маржове на печалба и яростна конкуренция – трябват им най-добрите анализи.
Срамно е обаче, че много малко правителства използват BI.
Всички знаем колко много ползи могат да донесат BI на публичния сектор, но защо именно той отбягва този тип решения?
Действително BI биха могли да донесат много осезаеми ползи за публичния сектор. Според мен те не бързат да внедряват тези решения, защото за разлика от бизнеса имат много по-сложна система от цели и задачи, които следват. Правителствата не могат да се интересуват само от парите – те имат много повече и различни грижи: сигурност, социални цели, бюджети и т.н. Но именно затова те могат да имат много голяма полза от BI – дори много повече от бизнеса.
Мисля, че подобна нагласа е въпрос най-вече на култура. В общия случай за хората, които избират да работят в ДА, не са най-важни ефективността и производителността. Но това започва да се променя по света.