Очаква се на национално ниво да бъде формиран орган, който да координира и подпомага методологично всички дигитализационни инициативи, стана ясно вчера на кръгла маса по проблемите и перспективите в дигитализацията, проведена в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”.
В момента липсва координация между различните звена дори и в една институция при работата по цифровизация на материали за обучение и изследвания, заяви гл. ас. д-р Димитър Илиев, ръководител на проект за дигитализация в СУ. Национален орган за координация ще облекчи ежедневната дейност и ще улесни планирането на времето и ресурсите, допълни Илиев, цитиран от университетския сайт.
Върху необходимостта от държавна структура, която да оптимизира работата по дигитализацията на различни институции и звена, акцентира и Емил Стоянов – депутат в Европейския парламент. “Има нужда от Национален съвет по дигитализация, който да ръководи, координира и финансира инициативите на българските библиотеки, музеи, архиви и академични институции. В България разполагаме с достатъчно модерна техника за дигитализация”, каза Стоянов.
Дигитализацията у нас има над 15-годишна история. Първите проекти, свързани със създаване на цифрови копия на обекти от областта на културното, литературното, документалното и научното наследство, датират от началото на 90-те години на XX в., а първите резултати вече са налице през втората половина на десетилетието, припомнят от СУ.
Понастоящем всички големи национални институции, ангажирани в съхранението, обработката и предаването на информация и знание (архиви, библиотеки, университети, институти) развиват собствени дигитализационни инициативи. Каталозите на всички големи национални и на отделни регионални библиотеки са цифровизирани и достъпни онлайн, а някои от библиотеките вече са започнали да дигитализират и публикуват в интернет издания и артефакти от фонда си.
Освен Националната библиотека “Кирил и Методий”, Университетската библиотека към СУ “Св. Климент Охридски” и Централната библиотека към БАН, добри примери за местни проекти са тези на Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” – Варна и Народната библиотека “Иван Вазов” – Пловдив. Дигитализира се и част от фондовете на Централния държавен архив – София и на редица регионални дирекции на архивите. От над десетилетие насам различни звена от БАН също активно работят по проблемите на дигитализацията. Сред тях трябва да бъдат откроени инициативите на Института по литература, Института по математика и информатика и Института по български език.
В Софийския университет създаването на електронно съдържание и прилагането му в електронното обучение е приоритет на няколко научни звена от различни факултети. От 2009 г. усилията на няколко факултета и научни звена в СУ са съсредоточени в създаване на общоуниверситетската цифрова библиотека SUDigital, представляваща сама по себе си динамична база данни, но служеща и като портал с връзки към други бази данни с материали в областта на хуманитаристиката.
Техниката и инструментите, нужни за създаване на цифрови документи и образи, стават все по-достъпни, поради общото поевтиняване на технологиите и също така благодарение на увеличаващите се възможности за финансиране чрез национални и международни донорски програми. Това само по себе си е фактор както за увеличаването на количеството дигитализирани обекти, така и косвено влияе върху качеството им, доколкото за сметка на по-достъпната техника повече средства могат да бъдат насочени към обучение на специалисти и контрол по качеството на крайния продукт.
Общоевропейски инициативи като Europeana и включването на България към тях също допринасят благоприятно за развитието на дигитализацията у нас. Така отделните национални дигитализационни проекти могат не само да получат допълнителна помощ под формата на европейско финансиране, но и да бъдат интегрирани в една предварително зададена обща информационна структура.
Всичко това допринася аз алчното усвояване и консумиране на много пари по всички линии на държавни и европейски фондове.