Да се разчита на приложения с изкуствен интелект за изпълнение на работни задължения е удобно и пести време, но ако се прекалява, това може да подкопае увереността в собствените ни съждения, възприятия и идеи – като цяло върху собствените ни способности, сочи ново проучване.
Голяма част от хората, които използват AI за изпълнение на работните си задачи, започват да се съмняват в себе си, според нови данни на Американската асоциация по психология, публикувани в Technology, Mind, and Behavior.
Проучването включва 1923 онлайн възрастни участници от Съединените щати и Канада, на които е било казано да използват търговски достъпни програми с изкуствен интелект, за да изпълнят 10 симулирани работни задачи – например, разработване на планове с непълна или променяща се информация, интерпретиране на двусмислени данни и формулиране на разсъждения за стратегически решения.
След задачите 58% от участниците заявили, че изкуственият интелект „е извършил по-голямата част от мисленето“, за да завърши работата, особено в дейности, свързани с планиране или подреждане.
Тези участници са споделили за намалена увереност в собственото си независимо разсъждение. При тях е размито усещането за собственост над идеите и предложенията. Налице е чувство и компромис между скоростта на задачата и дълбочината на мисълта.
Мъжете съобщават за по-високи нива на доверие в изкуствения интелект, отколкото жените, показват данните от изследването.
Участниците, които активно са променяли, оспорвали или отхвърляли предложенията на AI, съобщават за по-голяма увереност и по-силно чувство за авторство, каза Сара Балдео, магистър по бизнес-администрация, докторант по изкуствен интелект и неврология в университета Мидълсекс в Англия.
„Проблемът не беше в самото използване на AI, а в степента на пасивно приемане“, обяснява тя. „Участниците, които са използвали AI, но все пак са запазили надзор и активна преценка, са склонни да се чувстват по-уверени в собствените си разсъждения“.
Резултатите от изследването са корелационни, така че не могат да докажат причинно-следствена връзка.
Програмите с AI трябва да бъдат разработени така, че да подтикват потребителите да не разчитат твърде много на съдържанието на изкуствения разум, да мислят за собствените си алтернативи и да преглеждат предположенията, се казва в статията.
„Като цяло, най-добрият начин да използвате AI е да го обучите, а не да го оставяте да ви обучава“, споделя Балдео. „Програмирайте го да функционира за специфични цели и спрете да антропоморфизирате AI“.
Балдео предлага и няколко други съвета:
- Опитайте се да решите задачата сами, преди да помолите AI програмите да свършат работата вместо вас;
- Усъвършенствайте подканите на AI поне два или три пъти, за да получавате по-качествен отговор, който ангажира и вашите собствени когнитивни способности;
- Вземайте поне два или три дни почивка всяка седмица от използване на програми с AI на работното място, за да избегнете риска от „интелектуално изравняване“, при което хората започват езиково да звучат като AI поради прекомерна употреба.
„Потенциалните рискове в дългосрочен план не са, че AI прави хората по-малко интелигентни, а че някои потребители може да станат по-малко ангажирани в по-дълбоката когнитивна работа, която поражда ново мислене“, казва Балдео.
„Ето защо разграничението между помощта на AI и прекомерната зависимост е толкова важно“, заключава тя.
