83% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и „Мост Финанс Мениджмънт” АД.
През 2011 г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г., като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.
Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания.
По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%), в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).
Изследването на произхода на просрочените вземания показва, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми.
Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.
Изследването на БСК разглежда и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията. Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28,44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.
Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.
По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.
За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; и стриктно следене на сроковете за плащане, съветват от БСК.