Тъкачен стан от 1801 година претендира за славата на първата програмируема машина. Търсейки начин да опрости досадния и труден процес на тъкане, французинът Жозеф-Мари Жакард залага на автоматизацията. Създадената от него машина се счита за едно от първите компютърно управлявани устройства.
 Тъкачният стан на Жакард се счита за първата програмируема машина |
Тъкачният стан на Жакард бил програмиран така, че да произвежда различни модели платове, пише британският автор Ник Хет в новата си е-книга „От сметалото до iPhone: 50 пробива, които запалиха искрата на дигиталната революция” (в оригинал – "From the abacus to the iPhone: The 50 breakthroughs that sparked the digital revolution”).
Станът на Жакард се управлявал с помощта на перфорирани карти, които се подавали нанизани в лента към механично четящо устройство с дървени бутала. В зависимост от това дали буталата преминавали през дупките в картите или не, станът изпълнявал различни задачи.
Около 4000 карти били необходими за всеки един дизайн. Портретът на самия изобретател обаче бил изтъкан с „програма” от 24 хиляди карти.
По-късно през 19-ти век английският изобретател и пионер в изчислителните технологии Чарлз Бабидж използва перфокарти, за да програмира своя Аналитичен Двигател.
Ранните компютри на 20 век също използват перфокарти и ленти за въвеждане на програми и данни. Днес, тъкачният стан на Жакард е контролиран изцяло от програмируеми компютри.
Една от определящите характеристики на компютъра е неговата гъвкавост, или фактът, че може да се справя еднакво добре с игри като Angry Birds или с доставката на електронна поща. Тази гъвкавост идва от програмируемостта, т.е. компютърът е способен да изпълнява различни задачи, в зависимост от указанията, посочва Ник Хет. Неговата е-книга за 50-те пробива в компютърните технологии е достъпна за сваляне за четци Kindle.