Да не омаловажаваме страховете от 5G, настоя евродепутат

Научни изследвания могат да убедят гражданите, че 5G мрежите не са опасни, смята Иво Христов
(снимка: Emilie GOMEZ / European Union 2019 – Source: EP)

Към страховете от 5G трябва да се подходи научно, а не с конспирации или ирония, заяви в интервю за Българското национално радио евродепутатът Иво Христов. Най-късно през септември ще станат ясни резултатите от изследването за въздействието на 5G мрежите, инициирано от самия него.

„Стана норма през последните години, особено в България, технически запознатите хора – онези, които се имат за авангард на прогреса, да приемат с ирония и подигравка страховете на множеството. В България тези страхове са доста по-умерени, отколкото в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се инсталации и прочее. У нас тези страхове циркулират по-скоро в социалните мрежи”, коментира Иво Христов.

Като представител на българските граждани, той счита, че не бива страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. „Гражданите имат право на отговор и трябва да го получат. Нашата задача като техни представители е да изискаме тези отговори, да организираме научни изследвания, които да убедят гражданите, че мрежите от пето поколение не са опасни. Или пък, ако съществуват рискове, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите”, каза евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

По думите му, страховете нарастват, а същевременно няма много изследвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда. Христов припомни, че миналата есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е представил свое изследване на въздействието на мрежите от пето поколение върху ендокринната и нервната система, както и за рискове от ракови и сърдечно-съдови заболявания.

„Това е само едно начално, панорамно изследване, но тъй като съм в течение на тези тревоги, чрез Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз възложих изготвянето на изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве. То трябва да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Доколкото знам, такива изследвания просто не са правени”, допълни Христов с обещанието да запознае с резултатите колегите си от ЕП и българските граждани.

„През последните години индустрията налага ритъма на развитието. И макар Европейският съюз да е възприел принципа на предпазливостта, според който нищо не може да бъде въведено, без да е доказана неговата безвредност, ясно е, че лобисткият натиск и интересите на индустрията често пробиват този принцип и изследвания за въздействието се правят по-късно, едва след като нововъведението вече работи. Според мен това е порочна логика и ние дължим този отговор, преди да направим тези нововъведения”, каза още Иво Христов.

ЕС следва план за въвеждане на мрежите от пето поколение, според който до края на 2020 г. трябва да има подобни услуги във всички страни, а до края на 2025 г. да бъде осигурено пълно покритие. Планът се изпълнява с различна скорост. В авангарда са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, донякъде Латвия, Румъния, а също и Испания. Но кризата с коронавируса смути този процес, посочи Христов.

По неговите думи, в страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, защото явно надават ухо на гражданските тревоги или пък за момента считат, че това не е приоритет. Така или иначе, това дава възможност на институциите да се задействат и да дадат отговор на тревогите; да проучат ефектите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения, каза българският евродепутат.

Според Христов, това не е въпрос, който може да бъде решен на национално равнище, тъй като говорим за техническо нововъведение, което ще има сроден ефект върху човешкото здраве навсякъде по света. Той припомни, че най-напред то бе въведено в Южна Корея, която към момента има почти стопроцентово покритие на мрежи от пето поколение на своята територия. Въвежда се ускорено в много области на Китай. Беше въведено в много кантони в Швейцария, но в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има граждански натиск на много места.

„Съществуват множество петиции срещу 5G мрежите, включително и в България има няколко, които циркулират из социалните мрежи. В Белгия подобна петиция спря разгръщането на мрежите на един местен мобилен оператор в някои райони. Моето мнение е, че трябва да откликнем на тези тревоги”, смята Иво Христов.

Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето поколение, Христов заяви: „У нас, доколкото ми е известно, засега липсват достатъчно заинтересувани инвеститори. Инвестицията не е малка – тя надхвърля един милиард лева. Не е освободен и съответният радиочестотен спектър. След като той бъде освободен, трябва да бъде разпределен чрез търгове между мобилните оператори”.

В Европа тече дебат относно китайските технологии, които са атакувани от американска страна като недостатъчно надеждни и позволяващи евентуална злоупотреба с базите данни на всеки, който ги ползва, припомни Иво Христов. „Тъй че и този дебат бави вземането на решения по темата. У нас не са фиксирани стандартите на този тип мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за относително бавния напредък на България”.

Според Иво Христов, глобалната криза с коронавируса е основният фактор, който ще повлияе на разгръщането на 5G мрежите, както и на всичко останало в икономически план, тъй като инвеститорите в момента търсят къде е изгодно да се инвестира в новата конюнктура.

„В момента се търсят т.нар. интелигентни бързи решения за една икономика, която се адаптира към работата от разстояние. В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възстановяването. Но аз не подценявам тревогите на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито конспиративно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и конспиративни теории, нито можем да разчитаме само на декларациите на официалните лица. Трябва да подходим подходим през науката”, заключи Иво Христов.