Tри жени учени от България бяха наградени с 5000 евро за своите проекти за разработване на нова антибиотична терапия, AI-базирана диагностика на шизофрения и изучаване на комети. Отличията са по програмата „За жените в науката” на L’Oréal и ЮНЕСКО.
Д-р Николета Кирчева, д-р Росита Кокотанекова и д-р Росица Паунова са тазгодишните носителки на националното отличиe „За жените в науката” за България. Престижната награда им бе присъдена за техните новаторски научни идеи на официална церемония в Софийски университет „Свети Климент Охридски”.
Трите победителки за тaзи година бяха наградени с по 5000 евро всяка за своите амбициозни научни проекти в областите физика, химия и медицина. Всеки един от тези проекти има висок потенциал за глобална приложимост и социална значимост.
Проектът, с който д-р Николета Кирчева впечатли журито на „За жените в науката” за 2023 г., е за разработване на алтернативна антибиотична терапия с фокус върху използването на метали с антибактериално действие като сребро и галий. Основната задача е да се проучи детайлно как тези елементи, които не са естествена част от организма, проявяват лечебен ефект.
Изследванията на Николета ще осигурят основа за разработка на нови метал-базирани лекарства с насочено действие. Успехът ѝ потенциално би помогнал за разрешаване и на зачестилия проблем със злоупотребата с антибиотици и все по-масовата резистентност към тях, което води до трудности в лечението на различни сериозни заболявания. В момента Николета я е главен асистент в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски” – БАН.
Д-р Росита Кокотанекова е талантлив астроном с обширен опит в изучаването на малки небесни тела, което представлява рядко изследвана област в България. Нейният принос към проучването на астероиди е отличен от Международния астрономически съюз, който кръщава един от тях с нейното име.
Проектът на Росита се фокусира върху изследването на еволюцията на кометите, където се съдържа ключова информация за началото на Слънчевата система и факторите, които са допринесли за развитието на живота на Земята. Изследванията ѝ включват обработка на данни от Кентаври и участие в мисията на Европейската космическа агенция – Comet Interceptor.
Познанията, които ще се придобият при успешно изпълнение на проекта, не само ще разширят общото разбиране за кометите, но и ще предоставят възможности за бъдещ добив на полезни ресурси в космоса. В момента Росита е главен асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.
Д-р Росица Паунова, която има изявен интерес да развива невронауката у нас и в Европа, е асистент и редовен докторант в Катедра по психиатрия и медицинска психология към Медицински университет – Пловдив. Нейният проект изследва негативните форми на шизофрения чрез функционален ядрено-магнитен резонанс и методи, базирани на изкуствен интелект. Целта му е да допринесе за по-добро разбиране и управление на менталните заболявания с цел подобряване на качеството на живот на засегнатите лица.
Проектът на Росица е с огромна социална значимост, предвид националната статистика – броят на лекуваните пациенти с шизофрения в България за 2022 г. е над 16 000, от които поне 2000 със значителни негативни симптоми, които водят до това те да са трайно неработоспособни и в тежест за себе си и за околните.