Справянето с ИТ проблеми понякога пада на плещите на хора, които не са специалисти в технологиите (снимка: CC0 Public Domain)
Служител без опит в компютърните технологии решил проблем с бавното изпращане на файлове по мрежата, с който ИТ специалистите не искали да се занимават. Той дори купил необходимия хардуер за своя сметка, тъй като ръководството не било готово да харчи пари, и го внедрил тайно, буквално под прикритието на нощта.
ИТ проблемът застрашавал работата на цялата фирма, съобщава за случая The Register. Ръководството не помогнало на загрижения служител по никакъв начин, но в крайна сметка той се справил с предизвикателството, без да е компютърен специалист.
След преместване на един сървър
Служителят, представен в публикацията просто като Рони, признава, че никога не е бил ИТ специалист, докато работил в организация с нестопанска цел. Компанията споделяла офис пространство с изследователски екип на университет, чието име не се споменава.
Оказва се, че организацията, в която работи Рони, ползва общ сървър с университетските изследователи. Именно оттам дошли всички проблеми – когато служителите на университета се преместили в друг офис и взели сървъра със себе си.
Рони казва, че му харесва да работи в сферата на информационните технологии, въпреки че няма формално техническо образование. Той е учил хуманитарни науки и има опит в областта на правото и разрешаването на конфликти. Макар че не е обвързан с университета, Рони винаги можел да помоли ИТ специалистите да разрешат даден технически проблем.
„Всичко вървеше добре, докато преподавателите не се преместиха от сградата ни в друг кампус и мрежата ни веднага се забави до пълзене”, разказва Рони пред The Register.
Сравнението с охлюви може би е твърде меко, допълва той. Според него, дори при въвеждане на документ, съхраняван на сървъра, буквите се появяват на екрана след цели осем минути, да не говорим за достъп до други файлове на организацията, които все още се съхраняват на преместения сървър.
„Обадих се в ИТ отдела на университета и те ми казаха, че когато факултетът се е преместил, са взели сървъра си със себе си”, споделя Рони. Така компанията, в която той работи, остава свързана към сървъра, който вече се използва от служители на целия университет. Задачата да намери решение пада изцяло върху плещите на Рони.
В търсене на решение
Рони не бил напълно сигурен, че може дори да опише с думи какво е сървър, камо ли да обясни защо се бави работата на цялата организация. Но той установил, че други наематели в същата сграда са изправени пред същия проблем, а по-късно научил, че един от университетските преподаватели постоянно и силно натоварва сървъра, така че останалата част от производителността на машината не е достатъчна за другите потребители.
Рони попитал ИТ отдела на университета какво може да се направи, откъдето му отговорили, че може да закупи отделен сървър. Поради липса на необходимите познания и на бюджет на организацията с нестопанска цел, за която работил, това не било възможно.
Тогава Рони предложил да се купи отделен сървър за професора, който претоварвал машината, за негова лична употреба, което изглеждало честно решение, тъй като ученият очевидно имал нужда от него. Но получил категоричен отказ.
Рони бил отчаян. „Нашият офис е напълно блокиран, в състояние на неактивност; Трябваше да спася работата си и работните места на други служители”, разказва той.
Решил да потърси решение в интернет. Там скоро научава за съществуването на мрежово хранилище за файлове NAS – малки кутии с твърди дискове или SSD вътре. Научил, че NAS са лесни за настройка, работа и поддръжка и че устройствата биха били идеални за съхранение и споделяне на файлове в неговата организация, освобождавайки я от зависимостта от бавен университетски сървър.
Бюрокрацията не е непобедима
Рони се обърнал към ИТ отдела на университета с идеята за NAS, но оттам му забранили да свързва устройства на трети страни към университетската мрежа, за да копира данни. Според него, в университета дори не знаели за съществуването на NAS.
„Все пак купих едно устройство за съхранение за около 300 долара”, споделя Рони пред The Register. Той сам измислил как да внедри NAS в университетската мрежа и решил да направи всичко това под прикритието на нощта.
В крайна сметка Рони постига целта си – след известно време всички необходими файлове на неговата организация били в мрежовото хранилище, закупено със собствените му пари.
Освен това Рони създал резервно копие на данните, което се съхранявало и на сървъра на университета. Първоначално той не знаел как да го направи и трябвало отново да научи всички тънкости сам, за да не се налага повече да се занимава с ИТ отдела на университета.
В резултат на всичко това, Рони спасил работата на компанията и преодолял пристрастяването към бавния университетски сървър. В самия университет никой така и не разбрал какво е направил.
„Понякога е по-лесно да поискаш прошка, отколкото да получиш разрешение”, заключава философски Рони.