Възкръсват ли бензиновите автомобили? Европейският съюз обмисля облекчаване на забраната си за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) след 2035 г.
Първоначално строгите срокове, насочени към ускоряване на прехода към електрически превозни средства, се сблъскаха със съпротивата на автомобилни производители и политици, загрижени за икономическото въздействие и темпото на приемане, отбелязва The Verge.
Главният изпълнителен директор на Mercedes-Benz Ола Калениус смята, че разхлабването на регулациите представлява завръщане към прагматизма, а не капитулация пред противниците на зелените политики.
Той смята, че строгите срокове вече не са осъществими, предвид проблемите с инфраструктурата и бавното приемане на електрическите превозни средства от потребителите.
Калениус подчерта необходимостта от по-голяма гъвкавост за защита на работните места, гарантиране на конкурентоспособност и предоставяне на по-голям избор на потребителите.
Европейските лидери вече призоваха Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, да преразгледа забраната за ДВГ и да представи предложения за забавяне на прехода към бъдеще с нулеви въглеродни емисии.
Комисията обмисля прилагане на принципа на „технологична неутралност”, който би могъл да позволи продажбата на хибриди и автомобили с двигатели с вътрешно горене, задвижвани от синтетични горива или биогорива, които произвеждат по-малко емисии от традиционните горива.
Автомобилната индустрия отдавна настоява за такава промяна, като иска хибридите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене да се считат за превозни средства с нулеви емисии дори след 2035 г.
Калениус отбеляза, че дори след 2035 г. над 200 милиона автомобила с двигатели с вътрешно горене ще останат на пътя. Без алтернативни горива и нови ДВГ автомобили, които да ги заменят, те ще остареят, което ще доведе до „ефект на Хавана”, при който автомобилният парк остарява, вреди на климата и икономиката.
Германия активно лобира за облекчаване на забраната и по-дълъг преходен период. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че през 2035 г. няма да има „твърда забрана”.
Противниците на облекчаването на забраната обаче твърдят, че това ще подкопае усилията за борба с изменението на климата и ще даде конкурентно предимство на китайските автомобилни производители.
Френският президент Еманюел Макрон, от друга страна, заяви, че изоставянето на целта за 2035 г. би застрашило инвестициите в зарядни мрежи и фабрики за батерии. Той обаче подкрепи смекчаване на закона, за да се позволи използването на алтернативни горива и хибриди.
Обсъжданите промени биха могли да включват стимули за закупуване на електрически превозни средства и изисквания производителите да използват повече европейски компоненти, за да отговарят на условията за субсидии за подкрепа на работни места и противодействие на китайския внос.
Експертите обаче казват, че хибридите не са най-доброто решение. Проучване на Transport & Environment установи, че plug-in хибридите (PHEV) отделят почти пет пъти повече CO2 в реални условия, отколкото показват официалните тестове.
Във всички случаи решението на ЕС за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене ще окаже значително въздействие върху автомобилната индустрия, икономиката и околната среда.
