В развиващите се икономики градските бюджети за умни градове отиват за поправка на негодната инфраструктура, вместо за футуристични технологични проекти
(графика: CC0 Public Domain)
Над половината от средствата за проекти за умни градове в Индия са били изразходвани за обновяване на повредена градска инфраструктура: транспортни и водни, санитарни и хигиенни системи. Тази вест шокира експертите по умни градове от цял свят с разкритието, че мисията е по-скоро спасителна операция, отколкото реална дигитална трансформация.
Кампанията „Smart City“, стартирана на 25 юни 2015 г., наближава своя краен срок. Почти десетилетие по-късно реалността е сурова – градовете се мъчат да поправят разпадащата се инфраструктура, вместо да постигнат футуристични технологични чудеса.
Над половината (52,71 процента) от средствата за основни смарт-сити проекти в Индия са били изразходвани за обновяване на повредени транспортни, водни и санитарно-хигиенни системи.
Данните на Министерството на жилищното строителство и градските въпроси показаха, че са предприети 8 004 проекта. От тях 1741 проекта са свързани със системи за градски транспорт за подобряване на градската мобилност.
Други 1546 проекта са за вода, канализация и хигиена. След интелигентната мобилност и хигиенните проекти градовете са използвали значителна сума от средствата и за проекти за енергийно управление.
Цифрите са стряскащи, но не и изненадващи, и от тях могат да се направят паралели с други страни в подобна икономическа ситуация. Скорошен доклад на Световната банка изчислява, че Индия ще трябва да инвестира колосални суми в градска инфраструктура през следващите години, за да може да посрещне бързото нарастване на градското население.
Това е предизвикателство, което стои пред почти всички градове, посрещащи натиска на бързата урбанизация. Тя значително натоварва съществуващите инфраструктура и услуги, увеличавайки търсенето на базови неща като чиста питейна вода, надеждно електроснабдяване и ефективни и безопасни транспортни мрежи.
В селищата, където основните инфраструктури са недоразвити или пък остарели, качеството на живот се влошава. Когато, например, няма добро снабдяване с чиста питейна вода, това застрашава здравето на гражданите. В такива случаи трудно може да се говори за „интелигентен град“.
В градове, където общественият транспорт е „ад“, пътищата са задръстени, а въздухът е мръсен, понятието „умен град“ звучи нелепо. Същото важи и градовете, в които има високи нива на битова престъпност. Високопарните обещания за интелигентното градско развитие са в ярък контраст с реалността.
Нуждата от базови градски услуги контрастира с проектни инициативи под заглавия от типа на „Градовете като центрове за растеж“, „Креативно преустройство на градовете“ и подобни. Местните хора виждат големите обещания, но това не впечатлява никого.
Гражданите вярват, че местните власти „трябва да пропуснат големите претенции и първо да се съсредоточат върху изграждането на основна инфраструктура – едва тогава можем да мислим за конкуренция с глобалните градове.“