Учени призоваха стандартите за устойчиви сгради да бъдат ревизирани и да включат дейностите по почистване на фотоволтаичните модули, за да се преодолее ключова празнина в поддръжката на системите за възобновяема енергия. Това би довело до подобряване на производителността на системите в среди, където прахът и замърсяването представляват постоянни предизвикателства.
Учени от Националния център за енергийни изследвания на Судан и Трансилванския университет в Брашов в Румъния призоваха за включване на почистването на фотоволтаични системи в рамките за зелените одити и сертифицирането.
Изследователите специално препоръчаха добавянето на почистването на PV модулите към пет основни системи за оценка на зелените сгради: Лидерство в енергийния и екологичен дизайн (LEED), Метод за оценка на околната среда на строителни изследвания (BREEAM), Глобална система за оценка на устойчивостта (GSAS), Green Star и WELL.
„В нашето проучване предлагаме актуализиране на съществуващите стандарти за екологични сгради със специален „оценъчен компонент за почистване и поддръжка на фотоволтаични системи“, каза изследователят Абубакер Юнис. „Този политически инструмент е предназначен да насърчи устойчивите практики за почистване на слънчеви панели, осигурявайки оптимална енергийна ефективност в зелените сгради. Чрез интегрирането на такъв кредит ние се стремим да допълним вече установените рамки и да постигнем по-добро въздействие в реалния свят“.
Екипът очерта три критерия за допустимост: активен план за поддръжка, използване на екологични технологии за почистване и мониторинг и документиране на процесите на почистване. Методът за оценяване следва да вземе предвид честотата на почистване, повишаването на ефективността на производството на електроенергия и екологичните практики.
Изследователите заявиха, че проектите, следващи новия оценъчен компонент, трябва да представят график за почистване, документиран план, в който са посочени честотата, методът и отговорният персонал, както и дневници за поддръжка. Тези дневници – цифрови или ръчни – трябва да бъдат подписани от персонала и да включват датата и използваните материали за всяко почистване.
Разработчиците на проекти трябва също да предоставят визуални доказателства, като например периодични снимки или кратки видеоклипове, направени преди и след всяка сесия за почистване, заедно със съответните данни за ефективността. Екипът отбеляза, че предложеният „оценъчен компонент за почистване и поддръжка на фотоволтаичните системи“ е гъвкав, тъй като трябва да вземе предвид и недостига на вода и регионалните различия в степента на замърсяване.
„Еко-стандартите биха могли да възприемат многостепенна система за оценяване, която коригира изискванията за почистване въз основа на климатичните зони“, обясниха те. „В сухите региони с високо замърсяване оценките биха могли да дадат приоритет на месечните или двумесечните графици за почистване с по-високи разпределения на точки, докато дъждовните региони с ниско замърсяване биха могли да предлагат опционални оценки за годишна поддръжка, отразяващи местните нужди“.
Изследователите заключиха, че макар експлоатацията и поддръжката да може да има по-широки приложения, нейният успех зависи от съгласуването на практиките с характеристиките на всяка технология. Те призоваха за пилотно тестване на рамката в различни климатични условия, за да се оцени нейната производителност и адаптивност.
