Типографията се изправя пред дилема, която имаше преди 100 години – как една нова технология ще промени работния процес и ще измести ли креативността (снимка: CC0 Public Domain)
Докато четем този текст, малцина се замислят кой е създал шрифта, с който ни се показва текстът, нито какви са неговите особености. Но бъдещето на шрифтовете също ще се промени с намесата на изкуствения интелект. Шрифтовете ще могат да се променят пред очите ни в зависимост от нашето настроение, умората, времето… За професионалистите в областта това е голям предизвикателство – и голяма въпросителна.
Monotype иска да знаете какво може да направи изкуственият интелект в типографията. Като една от най-големите компании за шрифтов дизайн в света, Monotype притежава Helvetica и разпространява Futura и Gill Sans – и още около 250 000 други шрифта. В нов доклад за 2025 г. Monotype посвещава цяла глава на това как изкуственият интелект ще доведе до „реактивна типография“.
Тази типография ще „използва емоционални и психологически данни“, за да приспособява шрифта към читателя. Тя може да привлече вниманието към текста, когато го погледнем, и после да го „омекоти“, когато погледът ни се отклони. Може да променя шрифтовете в зависимост от времето на деня и нивото на осветеност. Може дори да адаптира шрифта към скоростта на четене и да подчертава важните части от онлайн текста, за да акцентира върху тях.
Анализът предполага, че изкуственият интелект ще направи шрифта достъпен чрез „интелигентни агенти и чатботове“ и ще позволи на всеки да генерира типография, независимо от обучението си или уменията си за дизайн. Как това ще бъде внедрено, не е сигурно, вероятно като част от собствено обучени приложения. Всъщност, как ще работи всичко това, остава неясно.
Златна треска
Monotype не е единствената компания, която говори за това. Типографите следят отблизо изкуствения интелект, тъй като дизайнерите започват да използват инструменти като Midjourney за генериране на идеи и Replit за писане на код, изследват потенциала на GPT в работния си процес.
В цялото пространство на изкуството и дизайна творците се присъединяват към надигналата се „златна треска“, за да открият приложение на изкуствения интелект в дизайна на шрифтове. Това търсене се приема и враждебно на някои места. Творците се противопоставят на идеята, че точно креативността е тясното място, което имаме нужда да оптимизираме чрез алгоритми.
Реално се намираме на кръстопът, на който сме били и по-рано. В началото на 20-ти век творците се събраха, за да обсъдят последиците от бързата индустриализация в Европа и влиянието ѝ върху изкуството и типографията в Deutscher Werkbund (Германски съюз на занаятчиите). Някои творци отхвърлиха идеята за масово производство и какво то предлага на творците. Други се втурнаха да се възползват.
Сценарият постави множество неясни въпроси за това какво може да означава индустриализацията на типографията. Имаше малко реални идеи как може да се отговори на тези въпроси. Ще остане ли типографията на страницата – или ще се възползва от напредъка в радиото, за да бъде едновременно текст и звук? Можем ли да разработим универсален шрифт, който е приложим за всякакви контексти?
В крайна сметка въпросите бяха решени, а истинският напредък се оказа в ефективността както на производството, така и на процеса на проектиране. Monotype може би отваря отново тези стари страници от историята, но намесата на AI изглежда съвсем реалистична.
„Нашият основен фокус е да свържем хората с шрифта, от който се нуждаят – навсякъде“, казва Чарлз Никс, старши изпълнителен креативен директор в Monotype и един от авторите на анализа. Убеден е, че не ни се случва често в живота да получим подобни възможности, за да видим радикална промяна в начина, по който технологиите играят роля не само в една конкретна индустрия, а във всички.
Прекалено вълнение
Не всеки е убеден в същото. За Зейнеп Акай, креативен директор в студиото за дизайн на шрифтове Dalton Maag, няма какво да оправдае „прекаленото вълнение“. Това не означава, че студиото отхвърля изкуствения интелект; помощният потенциал на изкуствения интелект е значителен. Фирмата проучва използването на изкуствен интелект за облекчаване на рутинните задачи при дизайна на шрифтове, които потушават креативността.
Но много дизайнери остават умерено настроени относно перспективата да се откажат от творческия контрол в полза на генеративния изкуствен интелект. „Сякаш ни внушават, че животът ни, професиите ни или творческите ни умения са ефимерни“, казва Акай. Тя все още не е видяла как генеративните приложения обещават по-добро творческо бъдеще.
„Това е бъдеще, в което цялото човешко интелектуално начинание се изоставя с течение на времето и се предава на изкуствения интелект – а какво получаваме в замяна не е съвсем ясно“, добавя тя.
От своя страна Никс е съгласен: по-реалистичното и осъществимо използване на изкуствения интелект е рационализирането на това, което той нарича „наистина педантична“ работа в типографията. Изкуственият интелект може да изравни бариерата за навлизане в дизайна и типографията, казва той, но „креативното мислене, това състояние да си творческо същество, все още е налице, независимо какво правим с механизма“.
„Преди тридесет и пет години имаше подобна мисъл, че въвеждането на компютърни технологии в дизайна ще замени дизайнерите“, продължава той. „Но за всички нас, които сме прекарали последните 35 години в създаване на дизайн с помощта на компютри, това изобщо не е намалило нашата креативност“.
Това преминаване към дигитален шрифт беше резултат от ясна и осезаема нужда от подобряване на типографския работен процес – от ръчно нанасяне на шрифта към нещо по-непосредствено, казва Акай. В сегашното пространство обаче „сме стигнали до четката за рисуване, преди да знаем как изглежда платното“.
Липса на яснота
Колкото и мощен да е AI, тепърва ще се разбира къде в работния ни процес трябва да бъде внедрен – и дали изобщо трябва да бъде внедрен, предвид не особено впечатляващите резултати, които виждаме в по-широкия спектър на работата на генеративния изкуствен интелект. Тази липса на яснота кара Акай да се пита дали по-добър аналог не е дот-ком балонът от края на 90-те години.
По онова време се появи вълна от новостартиращи компании, които привлякоха много рискови капитал, въпреки че интернет по това време „никога не е бил свързан с практическа потребителска нужда“, казва Акай. Надценени и без да имат реален проблем за решаване, много от тези стартиращи компании се сринаха през 2000 г.
Днес малко потребители, изследващи изкуствения интелект, са професионални дизайнери, които се опитват да оптимизират работния процес. По-скоро AI е интересен инструмент за ръководителите, които надценяват възможностите му, докато се опитват да автоматизират задачи и да изтласкат креативността от творческите професии.
Експертите в типографията са съгласни, че подобен срив около изкуствения интелект не е невъзможен и че всъщност може дори да е от полза за изчистването на пазара. За Никс обаче това, че практическата нужда от AI не е очевадна, не означава, че тя няма да се яви или да стане очевидна скоро.
В западноориентирания поглед върху изкуствения интелект може да не се вижда разликата в богатия избор от шрифтове и колко ограничен може да бъде този избор за нелатински писмености, например. Това, както и подобни области извън западния мейнстрийм в дизайна, може да са тесните места, където нуждата от промяна е по-очевидна.
В крайна сметка засега почти всичко е по-скоро спекулация. Рано е и единствените AI инструменти, които всъщност можем да демонстрираме, са инструменти за разпознаване на шрифтове като WhatTheFont и свързани идеи като TypeMixer.xyz. Но промените тепърва ще се случват.
„Това, което беше дефинирано като шрифт през 1965 г., е коренно различно от това, което дефинираме като шрифт през 2025 г.“, добавя Никс. „Предполагаме, че знаем, че тези неща е възможно да се променят и че ще се променят. Но на този етап е трудно да видим до каква степен запазваме настоящите си работни процеси, до каква степен запазваме настоящото си разбиране и дефиниция за типография“.
Докато изследваме възможностите, е важно да не се увличаме от модата и апетита за зрелищност.