Над 75% от фирмите в Централна и Източна Европа твърдят, че използват изкуствен интелект, но едва 25% го правят в по-голям мащаб, разкри проучване на полската AI Chamber сред над 3 200 малки и средни предприятия в 11 държави от региона. Авторите на доклада определят този резултат като парадоксален.
Най-често технологиите се използват за анализ на данни (40%), автоматичен превод (35%) и автоматизация на задачи (28%), сочи докладът „Как МСП в ЦИЕ намират пътя си в света на AI”. Информираността относно регулаторните изисквания е критично ниска – едва 39% от фирмите, използващи AI, познават изискванията на ЕС, а при нискотехнологичните компании този дял пада до 29%.
Широко използване, повърхностно внедряване
Проучването очертава интересен парадокс – въпреки че над 75% от анкетираните компании твърдят, че използват AI, само една четвърт го правят системно и мащабно. Прилагането на технологиите е концентрирано в оперативни функции като маркетинг и обслужване на клиенти, с ограничено присъствие в стратегически области като разработка на продукти или управление на веригата за доставки.
„Този доклад разбива мита, че достъпът до технология е единственият фактор за напредъка в AI. Истинският двигател е организационната зрялост – ясна визия на лидерите, подготвени кадри и стратегическа целенасоченост”, казва Томаш Снажик, изпълнителен директор на AI Chamber.
„МСП в ЦИЕ имат потенциал да се превърнат в световни лидери в прилагането на AI – стига да получат правилната подкрепа чрез политики, регулации и образователни инициативи”, допълни той.
Четири типа нагласи към AI
Докладът разделя компаниите на четири групи според тяхната нагласа и готовност за AI: „Практични оптимисти”, „Осъзнати, но с пречки”, „Безразлични към AI” и „Дигитално изолирани”. Това категоризиране отразява не само степента на технологична зрялост, но и дълбоко вкоренени нагласи – важен индикатор за политици и инвеститори.
AI се използва основно за анализ на данни (40%), автоматичен превод (35%) и автоматизация на повтарящи се задачи (28%), като основната цел е повишаване на ефективността. По-напреднали примери се открояват в Естония и Полша, където фирми използват AI за предиктивна аналитика и наблюдение на поведението на клиентите.
Данните показват, че най-голям дял от „осъзнатите” компании оперират в сектори като производство (16%), услуги (14%), търговия на дребно – физически магазини, както и транспорт и логистика (по 13%).
Въпреки това, приложението на AI в стратегически важни области като развитие на продукти, управление на риска и доставки остава слабо.
(снимка: AI Chamber)
Зрелостта на лидерството – по-важна от самата технология
Сред основните изводи на доклада е връзката между размера на компанията и зрелостта ѝ по отношение на AI. Фирмите с между 50 и 250 служители – горната граница на МСП – много по-често прилагат AI стратегически. По-малките фирми (под 10 души) изостават значително, което показва, че истинската интеграция на AI изисква определена организационна структура и визия.
Междувременно иновациите, движени от служителите, се ускоряват – 61% от персонала в региона активно търси начини да прилага AI в работата си, особено в Полша и Чехия.
Но готовността за съответствие с регулациите остава тревожно ниска – само 8% от всички анкетирани компании заявяват, че биха издържали на AI одит по новите изисквания на ЕС.
Различията между държавите нарастват
Докладът подчертава сериозни различия между страните от региона. Чехия, Естония и Полша водят по отношение на внедряване на AI и регулаторна готовност. В Естония 67% от фирмите отчитат положителен ефект от AI, а 65% познават изискванията на новия регламент на ЕС. Естонските компании също така съобщават за най-ниски вътрешни бариери (38%).
В другия край на скалата са Хърватия, Латвия и България. В Хърватия почти една трета от фирмите не проявяват интерес към AI, а само 13% познават изискванията на ЕС.
В България, 310 МСП с до 250 души са се включили в проучването. Над 50% от тях посочват липсата на знания като основна бариера, а 47% не виждат смисъл от внедряване на AI изобщо.
В Полша 57% от компаниите виждат AI като конкурентно предимство, но само 39% разбират регулаторната рамка.
Въпреки че над 60% от компаниите инвестират в обучения, една четвърт все още не е предприела никакви стъпки за повишаване на квалификацията на служителите си.
Ключов момент за конкурентоспособността на ЦИЕ
Изводите от доклада идват на фона на драматични промени в глобалната икономика, движени от AI. Според UNCTAD, световният пазар на AI ще достигне 4,8 трилиона долара до 2033 г., в сравнение с 189 милиарда долара през 2023 г.
Докладът позиционира МСП в ЦИЕ като едновременно уязвими и изключително важни. От една страна, липсата на знание и ресурси ограничава прогреса. От друга – там, където има стратегическа визия и достъп до таланти, AI се превръща в инструмент за растеж, иновации и устойчивост.
Почти две трети от анкетираните компании заявяват, че искат да разширят използването на AI. Най-висок е ентусиазмът в Естония (75%), Словакия (70%) и Полша (65%).
„Прозорецът за ЦИЕ да определи своето дигитално бъдеще е отворен – но не завинаги. Въпросът вече не е дали да възприемем AI, а колко бързо, безопасно и стратегически можем да го направим, преди разликата с глобалните лидери да стане непреодолима”, заключи Томаш Снажик.
