ЕС даде ход на първите изпитания на технология за дигитална проверка на възрастта на децата чрез техните смартфони. Целта е да се предотврати достъпът на деца и младежи до порнография и друго неподходящо за възрастта съдържание в интернет.
Европейската комисия тества прототип на приложение за проверка на възрастта, което първоначално ще бъде внедрено в пет държави членки на ЕС (Дания, Франция, Испания, Гърция и Италия). Системата би трябвало да позволи анонимна проверка на възрастта на потребителите, без да се съхраняват лични данни като името или датата им на раждане.
Изглежда Дания иска да придвижи въпроса напред по време на шестмесечното си председателство на Съвета на Европейския съюз. Дългосрочният план е технологията да се интегрира в дигиталната лична карта на ЕС (eID) – вид официално онлайн доказателство за самоличност, което ще бъде достъпно от края на 2026 г.
„Децата заслужават безопасно дигитално детство. Това е един от основните ни приоритети по време на датското председателство. Без подходяща проверка на възрастта, ние не успяваме да защитим децата онлайн“, каза Каролайн Стейдж Олсен, министър на цифровите въпроси на Дания.
Тя сравни сегашното състояние на интернет със свят, в който „децата могат да влязат във всеки магазин, да си купят алкохол и цигари, да идат на нощен клуб и да пият – само заявявайки, че са достатъчно възрастни“.
Комисията публикува и нови насоки, които да помогнат на платформите да защитават непълнолетните. Тя предлага профилите на децата да бъдат настроени като поверителни по подразбиране и да могат да се виждат само от потвърдени контакти.
Функции, които насърчават пристрастяващо поведение – като „серии“ в онлайн игри, предназначени да наложат ежедневно използване на приложения чрез системи за награди – ще бъдат деактивирани за непълнолетни.
Новите мерки са част от прилагането на Закона за цифровите услуги (DSA), който въвежда по-строги изисквания към големите интернет платформи за защита на техните потребители.
Очаква се изпитанията да послужат за създаване на основа, на база която всяка държава членка да разработи свое собствено приложение, тъй като всички държави имат различни правила и може да пожелаят да персонализират възрастовите ограничения за различни услуги – от порнографски или хазартни сайтове до социални платформи като Instagram или TikTok.
Например, Франция е определила минимална възраст от 15 години за използване на социални медии. Това е повече от 13-годишната възраст, определена от самите платформи – но правилото все още чака зелена светлина от ЕС за влизане в сила.
С този ход ЕС върви по петите на Австралия, която вече въведе възрастови ограничения за подрастващите. Това стана със закон, приет в края на миналата година. Младежите трябва да имат навършени 16 години, за да имат право да сърфират из социалните мрежи. Технологичните гиганти, които не спазват правилото, ще бъдат глобявани с до 49,5 млн. австралийски долара.
Забраната в Австралия се сблъска със съпротивата на защитниците на личните данни и някои групи за правата на детето, но 77% от населението я желаеше, според последните проучвания преди гласуването.
За момента австралийската практика разкрива, че текущите ограничения лесно биват заобикаляни от находчивите младежи, дори от деца на 8 години. Това е така, защото повечето платформи разчитат ползвателят сам да декларира възрастта си при вписване, което е практически неефективна бариера.
През февруари тази година, малко след въвеждане на австралийския закон, Индонезия също обяви, че обмисля наложи изискване за минимална възраст за достъп на младежите до социалните медии.
