В последните две години никнат като гъби нови центрове за данни, построени изключително за задачи, свързани с изкуствения интелект. В този контекст астрономите изглеждат като сираци, въпреки че новите инструменти за наблюдение на Вселената също произвеждат невероятни обеми данни.
Така например, новият радиотелескоп Square Kilometer Array (SKA), с антенни решетки в Южна Африка и Австралия, ще генерира до 600 петабайта данни годишно, които ще трябва не само да се съхраняват, но и да се доставят до всички краища на света, отбелязва Phys.org.
Първичната обработка на данните от антенните решетки ще се извършва от центрове за данни директно в радиотелескопите: от средночестотната антенна решетка в Южна Африка и от нискочестотната антенна решетка в Австралия.
След това данните ще бъдат предавани на местни суперкомпютри за калибриране и подготовка на научни данни, които след това могат да бъдат обработени без специализирани познания.
На следващ етап ще бъде изпълнена операцията „данни към учени”, по време на която идентични набори от данни ще бъдат прехвърляни към регионални центрове за данни, за да се предотврати запушването с трафик на комуникационните канали.
Потокът от данни на SKA ще бъде един от най-големите досега, достигайки 600 петабайта годишно и дори повече, когато инструментът заработи напълно до 2029 г. Изтеглянето на този обем данни през „типична интернет връзка” със скорост от 100 MB/s би отнело 200 години.
За да гарантират наличността на информацията, събрана от телескопа SKA, повечето участващи страни ще създадат до 20 или повече специализирани регионални центрове (SRC) на SKA. Наскоро стана ясно, че Северна и Южна Америка ще получат един SRC, разположен в Канада.
Астрономите вече няма да седят на открито пред телескопите по цяла нощ, тъй като информацияна ще бъде доставяна директно до работен компютър навсякъде по света в удобно за тях време на деня или нощта.
Недостатъкът на това удобство са значително увеличените разходи за съхранение и обработка на данни. И тези разходи ще продължат да нарастват.
Постепенно се въвеждат в експлоатация нови инструменти за наблюдение, като например обсерваторията „Вера К. Рубин” с най-голямата цифрова камера с размери 3×1,65 м и 3,2 гигапиксела, която ще генерира до 16 петабайта сурови данни годишно (до 7 петабайта след обработка).
Друг мащабен проект е римският космически телескоп „Нанси Грейс”, планиран за изстрелване през 2027 г., с годишен обем данни до 5 петабайта, наред с още инструменти за наблюдение.
Всичко това ще изисква изчислителни ресурси, които учените са принудени да изтръгват от лапите на модерния изкуствен интелект, чиято полезност е съмнителна към момента, на фона на необузданите амбиции на разработчиците.
