Голямо съзвездие от сателити с изкуствен интелект, захранвани от слънчева енергия посредством фотоволтаици, ще може да помогне за предотвратяване на глобалното затопляне, като прави “малки корекции” в количеството слънчева енергия, достигащо до Земята. Това е най-новата идея на Илон Мъск.
Мъск обяви предложението си тази седмица в своя X акаунт. Според публикацията му, която имаше близо 23,5 милиона гледания в рамките на първите 24 часа, предложената технология би имала за цел да ограничи изменението на климата чрез регулиране на енергийния баланс на планетата.
Малки корекции са достатъчни
В отговор на въпрос как съзвездие от сателити с изкуствен интелект може да осигури прецизни и удачни корекции на слънчевата енергия в земните полукълба – отчитайки сезонните колебания и потенциалните геополитически конфликти – Мъск отговори:
„Да. Малки корекции биха били достатъчни, за да предотвратят глобалното затопляне или охлаждане. Земята е била снежна топка много пъти в миналото“.
“Но управлението на подобна намеса би изисквало глобален протокол за изкуствен интелект; в противен случай геополитическото напрежение може да ескалира във войни за слънчевата блокада”, обади се същият потребител, който зададе въпроса за прецизността. „Чудя се каква роля би играл изкуственият интелект в такъв сценарий“.
Огромни рискове
Друг потребител на име Рам бен Зеев твърди, че използването на съзвездие от спътници, захранвани от изкуствен интелект и слънчева енергия, за смекчаване на глобалното затопляне чрез контролиране на слънчевата радиация носи огромни рискове.
Макар и технически осъществимо, това би изисквало почти непрекъснато глобално покритие и безупречна координация. Дори минимално намаление от 1% до 2% на слънчевата светлина, предупреди той, може да наруши фотосинтезата, селското стопанство и екосистемите, както и да промени моделите на валежите и температурите.
Ако системата се повреди или работата ѝ бъде нарушена, полученият шок от промените долу на Земята може да предизвика бързо и опустошително повишаване на температурата. „Превръщането на климата в система, контролирана от спътници, игнорира естествената сложност на биосферата и може да отприщи необратими последици“, заключи той.
Все по-реалистична концепция
В момента повечето спътници в орбита използват слънчеви панели като основен източник на енергия. Така те работят по отношение на движението си и на работата на бордовата си апаратура. Функциите им включват захранване на подсистеми като контрол на положението, комуникации, бордова обработка и термична регулация, както и осигуряване на енергия за научни инструменти, комуникационни релета и електрически задвижващи системи.
Няколко програми също така тестват фотоволтаични клетки в реални космически среди и изследват безжичното предаване на енергия, известно като „лъчево предаване“, за пренос на енергия от космически обекти към други космически обекти или от космоса към земята.
Разработчиците на космически соларни системи се стремят да улавят слънчева енергия в орбита и да я предават на приемащи станции на Земята чрез безжични системи, използвайки микровълни или лазери. В търговски мащаб технологията би могла да доставя непрекъсната, независима от времето възобновяема енергия по целия свят.
Развитието на тази технология, съчетано с намаляващите разходи за изстрелване, прави концепцията все по-реалистична. Няколко демонстрационни проекта скоро ще влязат в орбита – навярно още през следващата година. Което прави и идеята на Мъск все по-вероятна за реализация в скоро време.
