Бумът на центровете за данни предизвиква редица правителства, регионални и градски власти да се надпреварват да привлекат „инвестиции“ от технологичните гиганти. Сред аргументите е и разкриването на нови работни места. Но колко нови места разкрива един нов център за данни? Реалността е по-различна от обещаваното.
Зимна утрин в Киликура, Чили. Струи водна пара се издигат от сграда, подобна на склад. Това е единственият действащ център за данни на една от най-големите световни ИТ корпорации в Латинска Америка.
Вътре огромни зали със сървъри захранват „облака“ – невидима за хората инфраструктура, която съхранява данни и захранва алгоритмите на изкуствения интелект. В 8 ч. сутринта, когато чилийците обикновено отиват на работа, кампусът изглежда празен, с изключение на охранителите, които се приближават до портите, ако някой се замотае там.
Центровете за данни се рекламират като двигатели на растежа. Чилийското правителство и големите технологични компании казват, че тези ЦоД ще създадат хиляди работни места в икономиката. Говори се за многомилиардни инвестиции, за тласъци за икономиката, за нова заетост за хиляди хора.
Чилийците приветстват подобни обещания в социалните медии във време, когато намирането на работа е все по-трудно на фона на слабия икономически растеж. Нивото на безработица в Чили се върти около и над 8% от 2023 г. насам.
Докато смелите обещания звучат примамливо, реалността е по-различна. В един център за данни традиционно работят 30-50 души. Екип на изданието „Rest-of-World” наскоро разгледа правителствените разрешителни за отделни обекти в Чили и региона – и те разказват по-различна история.
Анализ на 17 проекта за центрове за данни, които са преминали през екологична проверка от 2012 г. насам, показва, че те биха ангажират директно не повече от 1547 служители на пълен работен ден – общо! Съоръженията предлагат средно по около 90 позиции, а някои имат едва 20 работни места.
Бивши работници и местни активисти казват, че повечето дейности в центровете за данни са силно автоматизирани и реално повечето позиции са в областта на сигурността и почистването.
Други 32 центъра за данни ще бъдат построени от 11 международни фирми до 2028 г., според InvestChile, правителствената инвестиционна агенция на Чили. Данните, получени чрез заявка за информация от изследователя и старши сътрудник на Mozilla Паз Пеня, показват, че тези проекти ще добавят 909 постоянни позиции по време на оперативната фаза, която продължава около 30 години.
„Открих само „балони“ [що се касае до заетостта]. Тревожно е, че имаме очаквания, които няма да бъдат изпълнени“, казва Пеня.
Развитието на изкуствения интелект и облачните изчисления доведоха до глобален бум в центровете за данни. Редица държави внедриха стимули и данъчни облекчения, за да привлекат инвестиции.
Очаква се капацитетът на центровете за данни да се утрои до 2030 г., което поражда опасения относно въздействието върху околната среда на инфраструктурата, изискваща ресурси. Но обещанието за разкриване на нови работни места изглежда е силно преувеличено.
Бивш техник в център за данни в Чили, работещ сега в дъщерно дружество на американски производител на телефони, разказва, че има шестима колеги, които работят като техници на ротационни смени. „Всички останали в центъра са чистачи или охранители“, казва човекът, пожелал анонимност.
Повечето от новите центрове за данни в Чили са собственост, пряко или чрез дъщерни дружества, на големи технологични компании – или на частни инвестиционни компании. Държавите, които успеят да създадат благоприятен климат, за да привлекат подобни „инвестиции“, имат и друго предизвикателство – да подсигурят енергийната инфраструктура, за да осигурят ток за гладните като змейове изчислителни мега-съоръжения.
На някои места се надига вълна на недоволство срещу тези проекти. Връщайки се на примера с Чили, жителите на Сантяго вече се обявяват против развитието на центрове за данни, заявявайки, че те използват твърде много вода и енергия.
„За да привлекат центрове за данни, им бяха предоставени данъчни облекчения и се инсталират в близост до възобновяеми енергийни източници, но няма яснота какво ще правят с водата“, казва Пеня.
Същевременно хората виждат, че обещанието за нови работни места не се случва. Служителка в общинската трудова служба в Киликура, където местните компании публикуват свободни работни места, казва, че центровете за данни не са публикували никакви предложения за работа чрез тях.
„Тези работни места са много специализирани, не могат да бъдат заети на местно ниво“, казва Александра Аранчибия, общинска съветничка.
Обичайно правителствата и големите технологични компании запазват мълчание, когато бъдат попитани за коментар по такива въпроси. Ако бъдат питани настоятелно, фирмите и властите предпочитат да обсъждат „въздействието върху икономиката като цяло“, а по отношение на заетостта боравят с термини като това колко работни места са „подкрепили“, каквото и да значи това.
Мнозина журналисти от години се опитват да разберат каква е дефиницията зад това „подкрепили“. Терминът може да касае известен брой временни работни места, например за периода на строителството. Може да касае и вече съществуващи работни места, например на служители на фирми, които са подизпълнители в реализацията на дейността на един център за данни. Дори градинарят, който настройва поливната система на зелените площи около един център за данни, може да бъде определен като „подкрепен“.
Така например, за проекта в Киликура се твърди, че е „подкрепил“ 5520 работни места между 2021 и 2023 г., според доклад на консултантската фирма Deloitte. Ала Deloitte не казва как е стигнала до тези числа. Споменава се, че това са работни места в „строителство, инженерство, мрежи, работни места във възобновяема енергия, сигурност и услуги, наред с други“.
Данните не правят разлика между преки и косвени работни места или постоянни и временни позиции, казва Диего Кортес. „Повечето от тях са косвени работни места, свързани с периода на строителство. Числата трябва да са ясни за това кое е временно и кое е постоянно“, каза той.
Оценките могат да бъдат дори още по-размити, като включва „нови позиции“, създадени от клиенти, и дори работни места, създадени в по-широката икономика, когато служителите харчат доходите си.
Това обаче не е достатъчно да се говори за впечатляваща нова заетост, която центровете за данни ще създадат.
