Много компании започнаха да молят съкратените служители да се върнат. Изглежда, че изкуственият интелект не успява да оправдае очакванията на работодателите за автоматизация и намаляване на разходите за персонал.
Въпреки продължаващата шумотевица около изкуствения интелект, много компании, които заложиха на него и съкратиха работната си сила, започнаха систематично да връщат уволнените работници. Според анализатори, на които се позовава TechSpot, това е знак, че технологиите за автоматизация все още не заместват работниците в мащаба, който някои ръководители очакваха.
Анализ на Visier за заетостта на 2,4 милиона служители в 142 компании по целия свят показва, че приблизително 5,3% от съкратените служители впоследствие са се върнаха при предишния си работодател. Този процент оставаше стабилен в продължение на няколко години, но наскоро започна да се увеличава.
Главният изпълнителен директор на Visier, Андреа Дерлер, смята, че много организации са принудени да връщат хората на работа, след като са се сблъскали с практическите ограничения на инструментите на изкуствения интелект.
Тенденцията подчертава несъответствието между технологичните очаквания и оперативните резултати. Докато агентите, задвижвани от изкуствен интелект, и цифровите системи за управление на работната сила се разширяват във всички индустрии, откритията на Visier показват, че тези системи рядко напълно заместват човешкия труд.
Обикновено AI системите автоматизират само подмножество от задачи, което води до недостиг на човешки ресурси за управление или допълване на тези нови инструменти, докато разходите и сложността на интеграцията на изкуствения интелект нарастват.
Много висши ръководители просто все още не са оценили реалните разходи за мащабно внедряване на AI или не са определили кои роли могат реалистично да бъдат автоматизирани, коментира Дерлер.
Внедряването на инфраструктура за изкуствен интелект – хардуер, системи за обработка на данни и системи за сигурност – изисква значителни капиталови разходи. Тези разходи често надвишават първоначалните прогнози, което принуждава ръководството да преоцени реалната възвръщаемост на инвестициите спрямо задържането на квалифицирани служители.
Данните на Визиер съвпадат с изследванията на Масачузетския технологичен институт (MIT), които показват, че приблизително 95% от организациите все още не са реализирали измерима финансова възвръщаемост на своите инвестиции в AI. Според експерти, последните тенденции в разходите в сектора показват, че „може би всички тези пари всъщност не се харчат толкова разумно”.
Стандартните мерки за намаляване на разходите, като съкращенията, имат скрити последици. Според платформата за планиране на работната сила Orgvue, компаниите харчат приблизително 1,27 долара за всеки долар, спестен чрез намаляване на броя на служителите. Това включва обезщетения за прекратяване на трудовия договор, застраховки за безработица и други косвени разходи, които могат да компенсират всякакви спестявания от заплати.
Анализите показват значителни пропуски в планирането и завишени очаквания от AI. Съкращенията могат да осигурят краткосрочни подобрения в баланса или да подобрят инвестиционния имидж, но рядко опростяват дългосрочните стратегии за човешки ресурси или технологии.
В крайна сметка компаниите, които надценяват потенциала за спестявания от внедряването на изкуствен интелект, може да се окажат принудени да върнат обратно същите специалисти, които са съкратили.
