Разходите на държавата растат по-бързо от приходите и изтласкват бюджетния дефицит – около този извод се обединиха участниците в кръглата маса „Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в Еврозоната”, организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и Института за пазарна икономика (ИПИ).
Анализ на ИПИ сочи, че именно рязкото увеличаване на публичните разходи е водещият фактор за растящия бюджетен дефицит, въпреки добрата динамика на приходите и повишената събираемост. Исторически държавните разходи са поддържали ниво около 37% от БВП, като 40% беше негласна горна граница. През 2025 г. те достигат 42,4%, а за 2026 г. се планира ръст до 45% от БВП – траектория, която създава риск от бъдещи данъчни увеличения и фискална нестабилност.
„Българският бизнес е готов да участва в решенията, но без реформи и предвидима рамка е трудно да се поддържа инвестиционен хоризонт. Държавата трябва да покаже визия за контрол върху разходите, иначе ще продължим да работим в среда на несигурност. Именно затова настояваме за открит и експертен диалог, който да води до ефективни, а не краткосрочни решения”, каза Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ.
Пътят към запазване и дори намаляване на данъчната тежест минава през структурни реформи, насочени към ускоряване на икономическия растеж и подобряване на инвестиционния климат, както и към повишаване ефективността на публичния сектор, смятат представителите на бизнеса.
Участниците в кръглата маса се обединиха около разбирането, че устойчивата фискална политика не може да бъде постигната чрез механични корекции в приходната част, а чрез последователни структурни реформи. Според експертите, българската икономика разполага с реален потенциал за по-висока производителност и инвестиции, но за да бъде използван той, е необходимо стимулиране на иновациите и модернизиране на публичния сектор.
Сред обсъдените решения бяха по-модерни данъчни инструменти, които насърчават инвестициите – включително бърза амортизация и признаване в двоен размер на разходите за научно-развойна дейност. Подкрепено беше и увеличаването на частните инвестиции в инфраструктура чрез концесии и публично-частни партньорства, което би освободило значителен фискален ресурс.
В областта на публичния сектор беше подчертано, че докато населението намалява, разходите за администрация и общият фонд „Работна заплата” продължават да нарастват. Участниците в дискусията отчетоха нуждата от реформи, включително премахване на автоматичните механизми, обвързани с динамиката на средната заплата, както и от функционален анализ, който да очертае възможности за оптимизация.
В здравния сектор експертите отбелязаха значителен потенциал за повишаване на ефективността. Коментирана беше необходимостта от преструктуриране на болничната мрежа, подобряване на модела на финансиране и по-силен фокус върху профилактиката и извънболничната помощ.
„По-високата събираемост е положителен сигнал, но не може да компенсира тенденцията към системно разширяване на разходите. Без структурни реформи всяка бюджетна рамка ще остане уязвима – дори при добри приходи. Трябва да говорим за ефективност на публичните системи, а не за механично преразпределяне на повече средства”, заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ.
В дискусията бяха поставени и по-широки системни въпроси, свързани с качеството на публичните финанси и инвестиционната среда. „Ефективното разпределение на публичните ресурси е фундаментален принцип – фискалните правила трябва да се спазват, а не да се тълкуват според момента”, подчерта Любомир Каримански, член на УС на БНБ.
Представителите на бизнеса акцентираха върху нуждата от предвидима рамка за вземане на решения. „Непредвидимостта в политическия процес и честата смяна на позиции по ключови финансови теми пряко възпрепятстват инвестициите”, заяви Йордан Гинев, председател на AIBEST.
Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара, допълни: „Липсва устойчивата визия за това накъде се развива България – бизнесът вече усеща тежестта на тази непоследователност”.
Доброслав Димитров, член на УС на БРАИТ и председател на БАСКОМ, постави акцент върху дългосрочните предизвикателства: „Демографията и сивият сектор подкопават системно приходната база. Това е тема, която засяга всеки гражданин, но без реформи тук няма как да постигнем по-добра събираемост. Нужна е политическа смелост в тези разговори”.
Експертите посочиха, че към момента преработеният проектобюджет за 2026 г. не предлага цялостна визия за овладяване на разходния натиск. Акцент беше поставен върху няколко ключови липси:
- автоматичните механизми за нарастване на разходите не са премахнати или реформирани, а единствено замразени за 2026 г., което оставя системния проблем нерешен;
- предвидените съкращения на незаетите щатни бройки в администрацията бяха определени като позитивна, но твърде ограничена и бавна стъпка;
- в бюджета липсват мерки за повишаване на ефективността на разходите в ключови системи като здравеопазване, социални услуги, администрация и сектор „Вътрешен ред и сигурност”.
Въпреки корекциите, бюджетът продължава да бъде разходно ориентиран и не представя ясна пътна карта за повишаване на ефективността в ключови системи като здравеопазването, социалните услуги и публичната администрация.
При евентуално неприемане на бюджета за следващата година държавата ще работи по удължителен закон, което създава допълнителна несигурност за бизнес средата и планирането на инвестиции. Участниците в кръглата маса подчертаха нуждата от стабилна управленска рамка и последователни политики, които да дадат предвидимост на икономиката.
