Фотоволтаичният капацитет на Европейския съюз достигна 406 GW, надминавайки целта от 400 GW на Стратегията за слънчева енергия на ЕС за 2025 г. Въпреки това, според специалистите, е налице първото свиване на сектора от десетилетие насам – и то излага на риск целта на блока да достигне 750 GW за 2030 г.
Европейският съюз е внедрил 65,1 GW слънчева енергия тази година, според „Перспективи на пазара на слънчева енергия в ЕС 2025-2030“ на SolarPower Europe. Това е намаление с 0,7% спрямо 65,6-те гигавата, инсталирани през 2024 г., и означава, че 2025 г. е първата година от 2016 г. насам, когато в ЕС е добавена по-малко слънчева енергия, отколкото предходната година.
Общата фотоволтаична мощност на блока вече е 406 GW, малко над целта от 400 GW, определена за края на тази година от Стратегията за слънчева енергия на ЕС. Въпреки това SolarPower Europe предупреждава, че ЕС изостава от темпото, необходимо на постигане на целта от 750 GW до 2030 г., а тепърва се се очакват още две години на спад на пазара.
Въз основа на „средния“ сценарий на асоциацията за бъдещото развитие на фотоволтаичната индустрия се очаква общият брой новодобавени PV инсталации да спадне под 62 GW през 2026 г. и малко под 60 GW през 2027 г.
След това се очаква инсталациите на годишна база да започнат да се покачват отново, фактори за което ще са възходът в съхранението на енергия, гъвкавостта, електрификацията и подобряването на рамковите условия. Все пак прогнозите сочат, че индустрията ще надмине резултата от тази година едва през 2030 г., когато „средният“ сценарий предполага да бъдат добавени почти 68 GW.
Прогнозата в „средния“ сценарий показва още, че слънчевият парк на ЕС ще достигне 718 GW до 2030 г., което е по-близко до общата цел за слънчева енергия от Националните енергийни и климатични планове на държавите-членки на ЕС, която в момента е 701 GW до 2030 г.
SolarPower Europe отдава колебливия пазар на затруднения сегмент на жилищната слънчева енергия. Слънчевите панели на покривите на домовете представляват 14% от новодобавените соларни панели в ЕС тази година, в сравнение с 19% миналата година и 28% през 2023 г.
Асоциацията обяснява, че пазарният сегмент е повлиян от несигурната среда след енергийната криза, довела до съкращаване на схемите за подкрепа за соларни покриви и възприеманото смекчаване на натиска върху цените на енергията върху домакинствата.
Слънчевите инсталации от комунален мащаб представляват повече от половината от общото внедряване тази година. Все пак сегментът все още е изправен пред предизвикателства, свързани с рентабилността. Причината е в нарастващия брой случаи на отрицателни цени на енергията, както и съкращения, претоварване на мрежата и нерешени нужди от гъвкавост и съхранение.
Перспективите за тази година са ясен сигнал за събуждане към политиците, коментират в увода на доклада Валбурга Хеметсбергер, Дрис Аке и Михаел Шмела от SolarPower Europe. Те добавят, че с решителни и координирани действия Европа все още може да обърне настоящата негативна тенденция.
„ЕС спешно се нуждае от решителен тласък към гъвкавост със специална стратегия …, която да отключи огромния потенциал на съхранението чрез батерии и гъвкавостта от страна на търсенето“, пишат авторите.
„Без това Европа не само ще пропусне целите си за фотоволтаичната енергия за 2030 г. Ако фотоволтаиката – най-голямата и най-бързо развиваща се ВЕИ технология в ЕС – не успее да се разрасне през следващите години, ЕС със сигурност ще пропусне целта си за възобновяеми енергийни източници от 42,5% за 2030 г.“, се посочва в доклада.
Намалял е и броят на страните в ЕС, постигнали внедрявания в гигаватов мащаб. Това се случва за първи път от десетилетие насам, пише още в доклада SolarPower Europe. 14 държави членки са добавили над 1 GW фотоволтаични инсталации през 2025 г., с две по-малко от миналата година.
Германия и Испания продължават да водят пазара на фотовоптаична енергия в ЕС през 2025 г., докато Франция измества Италия в челната тройка. Румъния и България влязоха в десетте най-големи пазара на слънчева енергия за първи път, като Румъния отбеляза най-бърз темп на растеж.
